Толерантността !

Толерантноста - от теория към практика !

Най-трудният период за претворяване в дела и за изповядване на толерантността е времето, в което се притежава власт, сила и мощ. Защото най-често толерантността се представя като качество на стоящите по-долу в йерархията и онеправданите. Ала в нашата атмосфера толерантността така се е настанила в духа на народа, че дори когато сме били в разцвета на своята слава и мощ, като народ, изповядвайки философията "бъди един от хората", никога не сме използвали силата и мощта като средство за потискане и деспотизъм. Както може да се прочете и от златните страници на историята, предците ни винаги са носели толерантност и търпимост в земите, над които властвали, не виждали нищо лошо в това до джамиите да има църкви и синагоги и векове наред се славели като представители на толерантността и търпимостта.
СМИСЪЛЪТ НА ТОЛЕРАНТНОСТТА
Така че да се гледа на толерантността като на някаква материя, внесена от Запад, както някои се опитват да внушават, е погрешно. Само че както на Запад, така и сред нас, и особено през последните периоди, години наред се е говорело за толерантност, но трудно може да се каже, че това се е отразило в еднаква степен във всички сфери на обществото. Например трудно е да се обяснят с толерантността действията на онези, които постоянно говорят за нея, но непрекъснато ругаят вярата и религията на народа и лепват едни и същи етикети на всички мюсюлмани от типа на "назадничав, фанатик, фундаменталист" и ги клеветят, без да правят никаква разлика между тях. Смисълът, който подобни хора влагат в понятието толерантност, сигурно означава толерантност към собствените им възгледи. Но щом толерантността е едно от измеренията на демокрацията, всички трябва да се поставят на равна основа от гледна точка на демократичните права и свободи и всеки трябва да получи своя дял от толерантността, което е най-важното. Хората, призоваващи към дискусии за това "дали Коранът е Божия книга и дали Пророка Мухаммед, мир нему, е пратеник", явно целят да взривят основите на исляма, а не да търсят истината, но се вижда, че не проявяват същата готовност, когато трябва да се критикуват собствените им идеологии и "изми". Впрочем идеологиите, които подобни хора издигат в култ, от една страна, не са се утвърдили в положителен смисъл, а, от друга страна, не са дали нищо значимо на хората. В отговор на това Коранът и Пророкът Мухаммед, мир нему, винаги са се доказвали, били са източник на редица култури в човешката история и днес също са извор на вдъхновение за милиони хора по света.
Толерантността трябва да се превръща в дела
Основният фактор за разширяване на атмосферата на диалога и толерантността е тяхното осъществяване. Защото ако изложените на теория принципи не се приложат на практика в живота, това показва, че хората, които говорят за тях, не са искрени. Тук искам да дам пример: "Един писател направи следното сравнение, като изтъкна, че в Корана се казва: "И ако наказвате [о, вярващи], накажете със същото, с което са ви наказали! А ако търпите, това е най-доброто за търпеливите." (Коран, 16: 126) А в християнството важи принципът: "Ако те ударят по едната буза, остави се да те ударят и по другата." Това показва, че християнството е по-толерантна религия в сравнение с исляма." Тук се забравя много важно положение.
От една страна, обичта, уважението и самоотвержеността между хората са много важни за нормалния и балансирания живот в обществото, но, от друга страна, справедливостта може би е от по-голяма важност. Воден от естествената си природа, човек иска да отвърне със същото, което са му сторили. Наред с това всички хора са равни пред закона и са равнопоставени като такива. Животът на нито един човек не е повече или по-малко ценен от живота на друг. Съгласно този принцип Свещеният Коран е позволил на хората да отвръщат със същото, което им е сторено, но е напомнил, че опрощаването е по-добра постъпка. Освен това е насърчил злината да се отстранява с добрина, изтъквайки, че така враждебността ще се изкорени. В такъв случай, от една страна, прошката, толерантността и самоотвержеността са за предпочитане във взаимоотношенията, но, от друга страна, взимайки под внимание факта, че това може да попречи на хората, желаещи справедливост, Свещеният Коран не е повелил на всяка цена: "Ако те ударят по едната буза, обърни и другата." При все това, доколко този висш принцип, споменаван в Евангелието, се прилага в действителния живот, е тема, която заслужава да бъде изследвана. Освен това не смятаме, че този евангелски принцип се различава от цитирания по-горе кораничен принцип, който позволява да се отвърне със същото, което ни е сторено, но насърчава да се дава прошка и злината да се отстранява с добрина.
Въпреки че може да прозвучи тривиално, след като е дошъл моментът, смятам, че ще е от полза да разкажа и една история, напомняща по-скоро анекдот.
Веднъж в някакво село един свещеник изтъкнал горното твърдение. Тогава селският имам ударил силна плесница на свещеника. Тъкмо когато и свещеникът се засилил да отвърне на удара, имамът рекъл: "Почакай, сега обърни и другата си буза, за да те ударя и по нея." Понеже свещеника го заболяло много, той възразил с думите: "Не може, този път ще постъпя съгласно религията на Мухаммед."
Тук се крие още една истина, която трябва да се вземе под внимание, и тя е, че в толерантността е важно както възпитанието на хората, така и съобразяването с човешките реалности. Фетхуллах Гюлен

Заман / Минаре България