Най-малкият хафъз на България Айхан Емин Онбаши от с. Шейново,община Казанлък !

Това са децата чудо на България !

Започнах да наизустявам Корана на 7 и на 9-годишна възраст станах хафъз. Това споделя най-малкият хафъз на България Айхан Емин Онбаши от с. Шейново, община Казанлък, който участва в националното състезание за хафъзи в Гоце Делчев. 2 години са били необходими на Айхан, за да наизусти целия Коран (600 страници) и да стане хафъз. Най-малкият хафъз сам предложил на родителите си да изучава Корана, а те от своя страна го подкрепили. "Първо започнах от по-малките и лесни сури и продължих с по-големите.

Курсът ми отнемаше 2 часа дневно, справям се добре в училище и оценките ми са отлични", казва с гордост хафъз Айхан Емин. Според него за бързото му наизустяване на Корана му е помогнало това, че има развита памет. "Научавах една страница за 15 минути. Разбира се, полагам усилия да не го забравя и преговярям по 20 страници на ден. Родителите ми бяха много изненадани, че толкова бързо го научих", ентусиазирано добавя спечелилият четвърто място на националното състезание сред хафъзите Айхан. "Имам амбицията да участвам и в международни състезания, но, разбира се, трябва да се усъвършенствам", добавя най-младият хафъз.

“Това са децата чудо на България. С наизустяването на Kорана те демонстрират капацитет, който при правилно използване би бил от голямо значение за обществото. Това изтъква директорът на единствения курс за хафъзи в страната, намиращ се в гр. Мадан, и председател на журито на националното състезание за хафъзи Шефкет Хаджи. До четвъртото национално състезание за хафъзи и художествено четене на Корана бяха допуснати 26 участника от 35 кандидати. 5300 лв. бе наградният фонд на състезанието, разпределен между наградените от четирите кръга на съревнованието. А именно художествено четене за възрастова група от 7 до 15 г., художествено четене за възрастова група от 15 до 30 г., четене наизуст, изпит на хафъзи. Критериите за хафъзи бяха най-сложни. Състезателите трябваше да могат да отговорят на три въпроса, зададени им от председателя на журито. Продължаване на четенето от начало на страница, започнато им от председателя на журито, без посочване на номер, продължаване на четенето от средата на страница и продължаване на четене от края на страницата и минаване на следващата, което е най-трудното за един хафъз от трите критерия. Победител от първия кръг бе Мохамед Халил на 13 години, от втория - Мехмед Терзи на 24 г., 12-годишният Мухамед Юсуф - от третия кръг, а хафъз на годината е трикратният победител Ибрахим Али Ходжа на 22 години.

"Започнах обучението при дядо ми от 6-7-годишен, когато бях на 11, заминах за Саудитска Арабия, където продължих обучението си и завърших отново при дядо ми на 13-годишна възраст", споделя фаворитът Ибрахим Али. По думите на хафъз Ибрахим, мотивацията му за подобно дело е изцяло вярaта му в Аллах. "Разбира се, светското образование за мен бе приоритет, но двете не се изключват, дори ми бе по-лесно със светското. Моят начин на наизустяване е следният: научавам един ред, после - следващия, и се връщам пак от начало. На ден съм заучавал от 3 до 5 страници", изтъква хафъз Ибрахим. "Благоволението на Всевишния е най-важното за мен и се надявам с това мое дело да го спечеля", споделя още маладият хафъз. "Вярвам, че когато нещата стават открито и когато молитвите и ценностите на духовенството стигат до хората, се създават мостове между различните религии в България. Това е факт и Гоце Делчев е пример за откритост и толерантност", каза кметът на града Владимир Москов, който приветства участниците в четвъртото национално състезание за хафъзи и художествено четене на Корана. Той пожела молитвите, които ще бъдат отправени, да са за благото на цялата страна. “Тук сме, за да бъдем част от трапезата на Коран-и Керим. Ние обичаме творението заради Твореца, това ни повелява Аллах в словото си. То е низпослано, за да бъде светлина, пътеводител, начин на живот, ръководител на обичта и толерантността между хората.” С тези думи Главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи разкри смисъла на състезанието.

Как се подготвят?

Желанието на самия ученик да изучава Корана наизуст и позволението от страна на родителите са условията за приемане на децата в единствения курс за хафъзи в страната, намиращ се в Мадан. След приемането им в курса те остават там за няколко месеца, след което процесът на обучение и способностите на самото дете и неговата дарба са показатели за продължаване. Ако то има дарба, било то дори и малка, тя се развива максимално. Ако ли пък не, детето се научава да чете добре и се уведомява, че няма необходимите изисквания за изучаване на Корана наизуст, което е най-трудната задача, затова се отлага във времето. “Идеалната възраст за наизустяването на Корана е 7 години. Това е възрастта, когато децата почват и светското училище. Учениците, които са добри в училище, са добри и в наизустяването на Корана”, споделя наследственият хафъз и директор на курса за хафъзи в Мадан Хафъз Шефкет Хаджи.
Програмата на един хафъз е ставане за сутрешната молитва, след което, ползвайки се от отпочиналостта и ведростта на паметта си, започва да чете Коран, подготвя се за училище. “След връщането му от училище ние с него учим 3 часа на ден. Методите на изучаване са два вида турски и арабски. Ние използваме турския метод на обучение, а той е: Коран-и Керим е разделен на 30 джуза (глави), започва се от последната страница на всеки джуз. От 1 джуз 20-а страница, стигайки до 30 джуз 20-а страница, завърта се обратно и учи всяка предпоследна страница, но чете и двете страници, този процес продължава, докато станат 600 страници”, разяснява Хафъз Шефкет.
Центърът за обучение на Коран в Мадан тази година става на 10 години и работи към Главно мюфтийство на мюсюлманите в България. “Имаме 22-ма ученици на пълен пансион от цялата страна. Разбира се, тази цифра е прекомерно ниска спрямо броя на изповядващите исляма в страната, но се надяваме да нарасне. Най-много ни мотивира, когато един ученик е наизустил успешно Коран-и Керим и, излизайки от курса, той прилага наученото в живота, а демотивацията е, когато разберем за някой наш ученик, че неговото поведение не е добро спрямо обществените порядки - това ни натъжава, но ние не спираме да работим”, допълва директорът.

17 August 2009, Monday
АХМЕД АХМЕДОВ

Вестник "Заман"

Минаре България