11 Август 2009
До 12 процента от българите принадлежат към едно национално малцинство – те са с турско самосъзнание и не само имат проблеми с интеграцията, но и често са подлагани на дискриминация. Част от това малцинство е и Гюзкан Езхатов Исметов. 18-годишният младеж живее в Никопол – град на река Дунав в северната част на България.
В Германия го доведе програмата за младежки обмен Hello Europe. Тук е заедно с други млади хора, а тези дни посети и Плауен.
В родината си Гюзкан учи в последния клас на гимназията. Половината му съученици са с турски произход. Въпреки това Никопол е един от малкото градове с толкова голям процент. Но принадлежността му може да бъде разбрана не от външността му, а от името. В момента, в който го каже, често усеща недвусмислени реакции. Проблем в България представлява преди всичко вярата, връзката с исляма. В тази връзка има много предразсъдъци. Гюзкан е мюсюлманин. И ходи в джамията, за да се моли.
В момента не може да го прави повече от един път на ден заради училището и другите си задължения. Има същите възможности за запълване на свободното си време, както и българите. Но в училище постоянно му се случват неща, които говорят за изолация, казва той. Например един учител му задал въпрос. Отговорил грешно и получил лоша оценка. Един негов български съученик, който след него също не решил задачата правилно, се разминал с оценката.
„Когато неотдавна посетих едно заведение, за да изпия нещо, първо бяха обслужени всички други българи, въпреки че дойдоха по-късно, преди да имам шанса да си дам поръчката”, разказва младежът.
Хобито му са танците. Танцува в група, в която има много членове с турски произход, но танцуват традиционни български танци. Изнасяли са представления в Турция и в Унгария.
Най-голямата му мечта е свързана с хобито му. Гюзкан иска да открие международно училище за танци, в което да се учат много хора. Да се превръщат в общност, да си помагат и да живеят заедно като братя. Според 18-годишния българин изкуството е една от най-добрите възможности за сближаване, прекрасно средство за интеграция.
Иска всички да са равни, да бъдат третирани еднакво. И изглежда шокиран от въпроса дали е чувал за убийствата на честта и как се отнася към тях. „Това е нещо напълно отживяло,” е първата му реакция. Преди много години е имало такива неща. И не може да разбере как при живеещите в Германия турци то все още съществува. Защото там, където живее, е напълно маловажно от каква националност е мъжът или жената. „Жената, за която ще се оженя някой ден, може да е туркиня, българка, германка или африканка, няма значение,” подчертава той няколко пъти. „Хората или са добре възпитани, или не. Други разлики няма,” казва той и се засмива.
* Фогтланд Анцайгер е регионално издание на град Плауен в немската провинция Саксония. Издател: Хаузер медия.
e-vestnik
Минаре България
Публикации
Няма коментари:
Публикуване на коментар