|
Кат Стивънс е легендарно име в поп музиката през 1970-те години. Успява да излезе от депресията, причинена от алкохола и наркотиците, като приема исляма и сменя името си на Юсуф Ислям.
Но промяната настъпва не само в името му. Той остригва къдравата си кестенява коса, пуска брада и се появява с дълга риза и по чехли. Сякаш не стига, че се е отказал от кариерата си когато е на върха на славата, той кара да изтеглят и касетите му от музикалните магазини, като че ли иска името му да се забрави. Двайсет и осем години Юсуф Ислям успява да остане далеч от музиката, за която твърди, че "умее да върши най-добре в живота".
Носталгията му завършва в 2006 г. когато изкарва албума An Other Cup. Той осъзнава, че като поп звезда най-голямата трудност за него е да се справи със собственото его. Този път пред нас стои албумът с поп парчета Roadsinger на Кат Стивънс, в който певецът е синтезирал оптимистичната представа на исляма за живота, чрез обикновените, но дълбокосмислени текстове на песните. Причината за връщането му към музиката накратко може да се обясни с ислямофобията. Юсуф Ислям, който отвреме на време също се чувства изолиран поради предразсъдъците на Запад, смята, че диалогът между Изтока и Запада трябва да се развива. Певецът се определя като културен посланик на добра воля и допълва: "Аз съм огледало, в което Западът може да види мюсюлманите, а мюсюлманите - Запада."
Знаем, че сте приели исляма в тежък период в живота Ви. И това не става за една нощ. Бихте ли разказали историята на встъпването Ви в исляма?
Още в началото търсех отговори на духовните въпроси. Когато започнах да се занимавам с музика като млада поп звезда, работех ден и нощ без да спирам. Водех нездравословен начин на живот. Накрая се разболях от туберкулоза. Тогава за пръв път разбрах какво е да си смъртен. Когато започнах да преценявам нещата, осъзнах, че изпускам някои неща. Непрекъснато се питах "Какъв е смисълът и целта на живота?" Така започна моето духовно пътешествие. И песните, които написах от онзи момент нататък бяха белег за духовните ми търсения. Другият преломен момент настъпи когато отидох да плувам в Тихия океан в Малибу. Бях се отдалечил много от брега и в един миг разбрах, че се намирам в точка, от която няма да мога да се справя срещу течението и, че нямам шанс да се спася. В този ден обещах на Всевишния, че ако ме спаси, ще се насоча към Него. След тази случка веднъж по-големия ми брат, ми даде копие на Свещения Коран. Когато разбрах, че мюсюлманите, юдеите и християните споделят общото пророческо наследство на пророк Ибрахим (Авраам), бях много учуден. Видях, че в Корана се споменават имената на Иса (Иисус), Муса (Мойсей), Нух (Ной) и на останалите пророци, които бях научил като малък. Посланието на исляма ме изведе извън рамките на християнските традиции и ме отведе към истинската вяра в Иса и във всички пророци на Всевишния. Свещеният Коран съдържаше универсалните истини, които търсех години наред. През 1977 година приех исляма.
В едно интервю казвате, че сте били силно повлиян, четейки Корана. Какво Ви оказа толкова силно въздействие?
За мен привлекателността на Корана е в неговата истинност. Коранът съдържа обяснението на цялата Вселена и е показател за хармонията между свещения му текст и вярата. Без вярата човешкият живот и съществуването са една загадка. Освен това посланията на Корана не са насочени само към някое племе, раса или нация, а към цялото човечество и в неговата същност стои вярата в един Бог, няма втори или трети.
Коя е причината да изберете името Юсуф? Не можеше ли да останете като Кат Стивънс?
Винаги съм харесвал името Юсуф (Йосиф). Сравнявах живота си с историята на пророк Юсуф в Корана. Той е продаден като роб на пазар за роби, точно както нас ни пласират в музикалния сектор. Първото училище, в което съм учил в Лондон се казваше "Св. Йосиф". Днес все още позволявам на хората да ме наричат Кат Стивънс, в крайна сметка това е моето име на сцената и хората пазят много хубави спомени. Но аз бях длъжен да мина от света на показността към истинския живот и почувствах нужда от ново име.
Понякога трябва да заминем, за да се върнем обратно
Вие променихте не само религията си, но скъсахте напълно с миналото си, взимайки радикални решения. Повлия ли младата Ви възраст по онова време на тези решения? Чувствате ли се толкова смел и сега, както тогава за взимане на същите решения?
В последния ми албум Roadsinger има една песен. В нея се казва: "За да станеш такъв, какъвто трябва да си, е нужно да се откажеш от това, което си." Това е много силно понятие. Преди години казах същите думи по друг начин в песента ми Father & Son ("Баща и син"): "Знам, че трябва да замина надалече, знам, че трябва да замина." Понякога трябва да заминем, за да се върнем обратно. Сегашното ми решение да се занимавам с музика се основава на промяната на предишните ми виждания.
Заявявате, че "се връщате обратно към работата, която умеете най-добре". Тревожат ли Ви годините, в които не се занимавахте с музика?
Във всеки период в живота ми търсех щастието. Когато се отказах от музиката, бях щастлив, че трябва да започна нормален живот. Щях да създам семейство и да осъществя това, което винаги съм искал. Сега се намирам в точка, в която ще се чувствам щастлив, правейки музика. Една от най-хубавите страни на това, че открих исляма, е, че ми дава сили и свобода, за да реализирам идеите си.
Има ли съществени различия между албумите с поп музика, които сте издали преди да приемете исляма и албума, който сега издавате? Ще открият ли себе си феновете на Кат Стивънс в албума Roadsinger?
Roadsinger е албум, в който няма голяма разлика между марката Кат Стивънс и реалността, наречена Юсуф Ислям. В този албум се постарах да се върна към обикновения ми стил от ранните години. Някои хора казват, че това е албум с преобладаващо религиозно съдържание. А други въобще не се замислят над това, те слушат само песните ми и са щастливи, че ме слушат отново. Моята цел в живота е спокойствието. Едно от значенията на исляма е спокойствие.
Аз съм огледало за Запада и мюсюлманите
Има ли за цел Roadsinger да разкаже исляма на Запада?
Като певец аз представлявам безподобно огледало, в което мюсюлманите могат да видят Запада, а Западът - мюсюлманите. Така, докато западняците научават нещо за вярата в мен и в сърцата на повече от 1 милиард души, аз вярвам, че давам своя принос мюсюлманите да разберат западната култура и ценности. И двете страни знаят за живота ми. Мисля, че съм като посланик между културите.
Казвате, че песните в албума са автобиографични. Бихте ли посочили пример?
Най-добър пример за това е песента ми Roadsinger, с която е озаглавен и албумът. В нея се разказва историята на един изолиран от обществото безделник, на когото веднъж се налага да замине за малко градче. Същевременно песента разказва и за предразсъдъците и за изолираността, с които някога се срещах. Предразсъдъците произтичат от невежеството. На Запад мнозина мюсюлмани преживяват тази трудност.
10 August 2009, Monday
ДИЛЕК ХАЙЪРЛЪ
Няма коментари:
Публикуване на коментар