Това съобщи МИГнюз.
Според него посещението на Обама в джамията ще способства за диалога между арабския свят и Запада.
Припомняме, американският държавен глава планира да посети Египет през следващия месец.
Междувременно, в Държавния департамент на САЩ приеха предложението, но отговориха, че мястото на провеждане на пресконференцията на Обама в Кайро все още не е уточнено.
Simon Maina/AFP/Getty Images
Турската и близкоизточната преса продължават активно да коментират посещението на американския държавен секретар Хилъри Клинтън в Анкара. Тя изненадващо заяви по време на пресконференцията със своя турски колега Али Бабаджан, че се очаква президентът Барак Обама да посети Турция „след около месец”. Подробностите следвало да бъдат уточнени.
Ако това обещание бъде спазено, то има твърде голяма вероятност очакваното историческо обръщение към ислямския свят от страна на новоизбрания американски президент да стане от столицата на Турция, Анкара. По време на предизборната си кампания кандидатът на демократите Барак Обама декларира, че на 100-ния ден от своето управление ще посети столица на голяма ислямска държава и от нея ще отправи посланието си към всички мюсюлмани. То ще представлява жест на „протягане на ръка за приятелство” към тях. Още тогава започнаха догадките коя ще бъде страната, която новият американски държавен глава ще избере. В медиите се редуваха имената на столиците на най-близките съюзници на САЩ в ислямския свят. Предположенията падаха върху Кайро, Рабат, Риад, впоследствие и на Джакарта като държава, в която Обама е прекарал част от своето детство. Някак си Анкара оставаше в сянка, а причината сякаш беше не дотам гладките отношения между Турция и предишната администрация на републиканеца Джордж Буш. Най-силният конкурент на Анкара си остава Кайро, тъй като, според предварителната информация, след Турция Обама се кани да посети Израел и Египет.
На 1 март 2003 г. турският парламент, доминиран от сега управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР), отказа да даде коридор за осъществяването на американската военна операция в Ирак. Това стесни оперативните възможности на контингента, който свали от власт бившия иракски президент Садам Хюсеин. Във Вашингтон приеха това решение болезнено и за дълъг период от време то хвърли сянка върху двустранните отношения. До голяма степен възстановяването на добрите отношения стартира през 2006 г., когато американските военни започнаха да предоставят на турските си колеги важни оперативни данни в борбата срещу сепаратистката кюрдска ПКК. Преди няколко дни официална Анкара предложи на Вашингтон неговите войски от Ирак да се изтеглят през Турция. В Пентагона надделяха мненията, че все пак е по-добре това да стане през Кувейт. Не е ясно дали мотивите са военнооперативни или политически. Клинтън заяви в Турция, че все още не е взето окончателно решение.
От вестник „Хюрриет” припомнят, че се очаква Обама ще посети Турция през периода 6-8 април, за да присъства на конференцията, организирана от ООН в Истанбул под надслов: „Съюз на цивилизациите”. Остава неясно дали въпросната реч ще бъде точно на (или около) 100-ния ден от встъпването му на президентския пост и дали градът, от който американският държавен секретар ще се обърне с програмната си реч към мюсюлманите ще бъде точно столица или някой друг голям град.
Всички сериозни политически анализатори са на мнение, че очевидно новата американска администрация има намерението да възстанови нивото на американско-турските отношения от 90-те години. Самата Клинтън призна, че сега повечето турци имат негативно отношение към нейната страна. Идеята обаче е това да се поправи. Известният познавач на турската политика от ливанския вестник „Сафир” Мохамед Нуредин счита, че се отваря нова страница в отношенията между двете държави. Според него визитата на Обама може да се възприеме като ясно послание към европейците, че САЩ продължават да подкрепят членството на Турция в Европейския съюз и че тази държава се смята от тях за естествено продължение на стария континент. Не са лишени от логика и предположенията, че американските държавни лица ще престанат да използват понятието „умерен ислям” като характеристика на Турция, а ще реабилитират старата квалификация „демократична държава”. Вестник „Радикал” отстоява тезата, че е твърде вероятно да влязат в употреба изразите: „добър демократичен модел със светска конституция” и „сигурен съюзник в НАТО”. Именно тези определения използва Хилъри Клинтън. Всички в Турция са убедени, че Вашингтон се нуждае от подкрепата на Анкара по четири много важни проблемни ситуации: възстановяването на посредничеството между Сирия и Израел, Иран, Пакистан и Афганистан. Клинтън намекна пред CNN Turk, че Вашингтон се нуждае от Анкара за нормализирането на отношенията с Иран. Тя открито заяви: „Ние се нуждаем от вашето влияние върху поведението на Иран”.
Очевиден е консенсусът в няколко сектори от развитието на двустранните отношения. Един от тях е турската инициатива за рестартирането на сирийско-израелските преговори. В предишната администрация на Белия дом имаше кръгове, които не питаеха ентусиазъм към подобен тип действия. Все пак, остават и проблеми, които ще бъдат поставени на масата на преговорите. Турският външен министър Али Бабаджан е декларирал пред своята американска колежка, че радикалното палестинско движение „Хамас” трябва да бъде привлечено в политическите процеси, както и готовността на Анкара да се ангажира с „иранското ядрено досие”. Медиите не съобщават какъв е бил отговорът на държавния секретар.
Прави впечатление, че близкоизточният мирен процес не е сред темите, по които Вашингтон е настоявал за иманентната турска подкрепа. Нещо повече, Хилъри Клинтън е акцентирала и високо е оценила египетските усилия за намирането на решение в сложния конфликт. По този въпрос медиите мълчат, не става ясно и дали е имало турски коментар по темата. В апогея на преговорите между „Хамас” и Израел за прекратяването на огъня в Газа и сключването на двустранното примирие Анкара се оказа в позицията на индиректен конкурент на Кайро. Тогава делегацията на съветника на турския премиер Ердоган Ахмед Даудоглу дори се опита да се превърне във втори реален център на преговорите между палестинци и израелци, изтласквайки египтяните (за повече информация http://www.orientbg.info/komentari/daudoglu.html).
Всички наблюдатели приветстват усилията на двете столици да подобрят двустранните си отношения. Без съмнение това ще бъде в полза на региона и най-вече на мира. В същото време обаче се чувства леко разминаване между вижданията на двете дипломации и очертаните пред тях конкретни външнополитически цели. Остава впечатлението, че Хилъри Клинтън борави с реалности, съществували по време на управлението на нейния съпруг. Тя непрекъснато говори за 90-те години в турско-американските връзки като за „доброто старо време”, което трябва да бъде възстановено. От думите й струи своеобразен идеализъм, който привлича, но някак си не е в унисон с реалностите от края на първата декада на ХХІ век.
Ако се върнем на външнополитическите представи на Ахмед Даудоглу, обобщени наскоро върху страниците на вестник „Заман”, близък до управляващата ПСР, в контекста на теорията за „централната външна политика” (за повече информация http://www.orientbg.info/analizi/gaza_turkey.html), то тогава ще видим че Турция беше третирана като субект от епохата на прехода от „държавата-периферия” към „държавата-мост”. Тезата е, че последната администрация на Демократическата партия в Белия дом работеше с Турция като с „буферна зона”, току-що излязла от сблъсъка между комунизма и демокрация и сериозно ангажирала се с пивотиращата роля на посредник между исляма и християнството. Днес, почти десет години по-късно, Турция желае да упражнява политика, която съответства на нейния нов ранг – „централна държава” в ареала на влияние на бившата Османска империя. Тя иска възстановяването на нейното влияние върху региони като Близкия Изток, Персийския Залив, Задкавказието, Централна Азия и Балканите.
Разминаванията в оценките между двете столици са най-вече за региона на Близкия Изток, където Анкара силно влоши отношенията си с Израел. Въпреки претенциите за появата на конюнктурни колебания в безрезервната подкрепа на политиката на Вашингтон към еврейската държава, Тел Авив си остава фаворитът на Белия дом в Близкия Изток. Паралелно с това, времето ще покаже дали претенциите за „стратегическия характер” на турско-израелските отношения са искрени или все пак новият, османският оттенък на турските външнополитически амбиции към региона ще ерозира фундамента на отличните взаимоотношения през 90-те години на ХХ век.
Друга спорна точна е отношението към т.нар. „признаване на арменския геноцид”. Някои наблюдатели считат, че след като визитата на Обама в Турция ще бъде осъществена през периода, когато в Ереван се отбелязва поредната годишнина от трагичното събитие, е достатъчно силен знак за отношението на Белия дом. В същото време дипломатически източници информират, че съществува възможност все пак Вашингтон да признае „арменския геноцид”. Самият Бабаджан го споделя и предупреждава, че подобен акт ще хвърли сянка върху добрите намерения за рестартирането на американско-турските отношения. В същото време САЩ приветстват усилията на Анкара да подобри контактите си с Армения.Развитието на американско-турските отношения ще окаже влияние върху обстановката в редица региони на света. То ще даде тласък или ще забави протичането на жизнено важни процеси в позитивна или негативна посока. Отговорността несъмнено изисква точен анализ от експертите и особено отговорна позиция от политиците, които ги ръководят.ориентбг
 Барак Обама обещава качествно нов подход на Америка към света |
“Най-важното обаче е да разберем, че тези, които прибягват до насилие са много малка част от мюсюлманския свят. Вместо да поставяме всички под един и същи знаменател “терористи”, ние трябва да започнем да ги разбираме. Ние не трябва да им се налагаме, а да си сътрудничим с тях”, заявява Обама в интервюто излъчено по CNN.
Какъв е първият ви спомен свързан с Международната политика, който имате?
Първият ми спомен е, когато майка ми се омъжи за втори път за индонезиец и ние трябваше да се преместим в Джакарта. Това е на другия край на света. Тогава си дадох сметка колко голям и сложен е света. Особено силен спомен имам от военния преврат, който се случи половин година след като се преместихме. По-късно, когато четох за събитията около преврата разбрах, че близо половин милион са загинали.
Как се чувствахте като американец в Индонезия? Не ви ли беше страх в тези размирни времена?
Точно по това време осъзнах каква огромна привилегия е да си американец. Тогава разликата в благосъстоянието между Изтока и Запада беше много по-голяма, отколкото сега. Тази разлика се усещаше не само от това, че майка ми получаваше заплатата си от американското посолство и сумата надвишаваше многократно приходите на местните. Всички имаха различно отношение към нас. По време на преврата никой не посмя да ни закачи. Именно тогава си дадох сметка какво е да си американец и започнах да ценя това.
В Индонезия ярко се усещаше, че правителството не работеше в интерес на хората, а за себе си. Тогава почувствах колко е добре да си роден в страна, в която закона се спазва и има силно гражданско общество. Не че при нас няма случаи на корупция, но мащабите са съвсем различни. В Индонезия докато управляващите живееха в палати, населението умираше от глад.
Освен това правителството там се разпореждаше с живота на хората. Доведеният ми баща например бе мобилизиран в армията и изваден от университета. Той бе пратен в Нова Гвинея, без никакви обяснения нита за него нито за нас, неговото семейство.
В последствие вие завършихте Международни отношения в Колумбийският университет?
Да.
Вие сте следвали през последните години на Студената война. По времето на Роналд Рейгън?
Дa.
Какво си мислихте тогава? От кой точно аспект на международните отношения се интересувахте?
Мисля, че след като толкова години съм живял извън родината, на Хаваите и в Индонезия е нормално да имам голям интерес към международните отношения. Освен това майка ми бе експерт в развитието на международните отношения, една от първите професионалисти по микрофинансиране на проекти за улесняване на живота на жените в бедните части на света. Тя имаше готовност да посети всяко едно село било то в Азия или Африка, за да им помогне да си купят стан за тъкане или машина за обработка на мляко, да им помогне да придобият устойчив доход, за да изхранват семействата си.
Важно да отбележа, че войната във Виетнам приключваше, когато аз усилено започнах да проявявам по-силен интерес към политиката. Войната не бе толкова определяща за оформянето на моя мироглед както за предишното поколение. Ерата на Рейгън и Студената война обаче със сигурност беше крайъгълен камък за мен.
В момента темата за исляма излезе далеч извън теологията и стана неизменна част от политиката в Близкия изток. Доколкото знам вие сте добре запознат с тази религия от ранно детство?
Точна така.
Вярвате ли, че в момента ислямския екстремизъм е най-голямото предизвикателство на XXI век?
Да мисля, че тероризмът в името на отстояването на религиозна или етническа идентичност е една от най-сериозните заплахи в съвременните международни отношения. Обществата, които отказват да приемат модерността са податливи на радикални влияния и течения и опазването им е едно от най-големите предизвикателства в международните отношения. Това обаче не е единствената заплаха, срещу която сме изправени.
Как виждате решаването на проблема, който имаме с ислямските страни имайки предвид опита ви натрупан от живота в една мюсюлманска страна като Индонезия?
Вижте, когато аз живях в Индонезия в края на 60-те и началото на 70-те. Индонезия никога не се е асоциирала с исляма изповядван от арабските страни в Близкия изток. Затова е трудно да се правят сравнение в този аспект, който ме питате.
Важно е обаче да се отбележи, че не навсякъде исляма се възприема като противоположност на западните ценности или начина на живот на модерния свят. Противопоставянето на запада се случва в бедните страни със слаби правителства, чието управление довежда народа до мизерия.
Веднага давам пример с Индонезия. По време на кризата на азиатските финансови пазари страната загуби близо една трета от Брутния си вътрешен продукт. Вследствие като социален ефект се появиха всякакви радикални движения, сред които разбира се ислямски екстремисти. Преди това обаче, когато икономиката на страната се развиваше добре те не срещаха подкрепа.
Мисля, че решението на този проблем е западните правителства да помогнат на ислямските държави да възстановят икономиките си и да поддържат стабилен растеж. Така про-ислямистките настроения ще бъдат заглушени.
Освен това не трябва да се отказваме да преследваме и залавяме всички, които прибягват до насилие, за да наложат своите идеологически възгледи. Трябва да унищожим Ал Кайда и нейните мрежи.
Най-важното обаче е да разберем, че тези, които прибягват до насилие са много малка част от мюсюлманския свят. Вместо да поставяме всички под един и същи знаменател “терористи”, ние трябва да започнем да ги разбираме в цялата им сложност и различие. Ние не трябва да им се налагаме, а да си сътрудничим с тях.
Лумпенизираният подход, да се възприемат като едно шиитите и сунитите или да смята, че арабската и персийската култура са едно и също е особено неефективен в борбата срещу тероризма. С такова отношение никога няма да спечелим дългосрочни съюзници сред ислямските страни, от които толкова много се нуждаем.
Ако станете президент какво бихте сторили, в случай че Осама бин Ладен бъде заловен?
Ако бъде заловен жив той ще трябва да понесе своята отговорност не само според американското законодателство, но и според световните правни норми. Няма да нарушим нито един закон в процеса срещу него. Държа да отбележа, че не съм привърженик на смъртното наказание. То трябва да бъде оставено за най-отвратителните престъпления. Мисля си обаче, че да отнемеш живота на повече от 3 хиляди американци е именно такова престъпление.
Все пак в момента всичко, което говорим е хипотетично. Нека първо да го хванем. Провалът да сторим това през последните години се отразява с пълна сила в това, което се случва в момента в Афганистан.
Тежкото положение, в което се намират войниците ни там не е единственият ни проблем. Очевидно е, че не можем да попречим ефективно на наркотрафика в тази страна и вследствие на това терористичните организации получават много добро финансиране.
Например Америка би могла да окаже натиск на правителството на Хамид Карзай да помогне на фермерите. Да ги убеди, че има и други култури, от които може да се печели освен производството на мак. Управляващите в Афганистан отказват да излязат извън столицата и да организират ефективно страната си. Хората нямат доверие нито на армията, нито на полицията, нито на съдебната система.
Най-голямата ни грешка обаче е, че позволяваме на талибаните да се реорганизират всеки път. Това ще бъде променено, когато стана президент.
Какви трябва да са отношенията на САЩ с другите страни?
Джон Маккейн предлага да направим нов форум на Г-8, в който Русия и Китай нямат място, защото не са демократични страни...
Мислите ли, че това е добра идея?
Не. Това ще бъде грешка.
Няма как да контролираме разпространението на ядрени оръжия без Русия. След разпадането на Съветския съюз технологиите за създаване на ядрено оръжие бяха разпръснати или останаха в наследство във всички бивши съветски републики и страни близки до режима. Без сътрудничеството на Русия, няма как да им оказваме влияние.
Китай скоро ще бъде една от доминиращите икономики в света и нейната международна тежест вече е огромна. Няма никаква логика да изключим една от най-значимите страни, когато се взимат важни международни решения. Напротив ние трябва да работим заедно с тях за да опазим мира.
Сътрудничеството с тези страни обаче не означава да пренебрегваме проблемите, които съществуват. Не трябва да се срамуваме да повдигнем пред двете страни въпроса с човешките права. Не трябва да се притесняваме от тежки преговори с тях по важните теми, но в никакъв случай, че трябва да прекратяваме отношения и диалог.
Това, което ни е необходимо в отношенията с Китай и Русия е реалистична и гъвкава дипломация. Ако имам честа да стана президент ще се стремя да върна онази политика, която характеризираше Америка по времето на президента Хари Труман заедно с Маршал и Кенан или администрацията на Джордж Буш –старши. Хората, които работиха тогава, Колин Пауъл и Бейкър например разбираха добре международните отношения и винаги предпочитаха първо да слушат и разбират, отколкото да действат първосигнално.
Америка трябва да покаже лидерство основано на консенсус. САЩ трябва да събира народите заедно зад определени ценности, а не да ги разделя.
Добре, а какво ще стане, ако не постигнете този консенсус? Ще предприемете ли стъпките, които са в интерес на Америка, ако няма единодушие?
Със сигурност ще има ситуации, когато ще знаем, че определено нещо трябва да бъде свършено, но няма да имаме подкрепа от всички, затова. Това обаче няма да означава, че сме взели грешно решение.
Например намесата ни на Балканите срещу Югославия бе правилно решение, въпреки че така и не постигнахме консенсус тогава.
Вижте, това, което се опитвам да обясня е, че съюзите и коалициите, които искаме да направим трябва да са доброволни, а не да извиваме ръцете на партньорите ни. Те трябва да са основани на взаимни интереси и Америка не бива да пренебрегва опасенията на партньорите си.
Америка е била силна тогава, когато е изграждала ефективни съюзи с другите страни. Такива съюзи се изграждат с убеждение и търпение.
Искам да ви попитам за едно ваше изказване, което не беше в духа на международния консенсус. Наскоро в една ваша реч вие заявихте, че Йерусалим не трябва да бъде разделян на еврейска и мюсюлманска част, а да остане цял като столица на Израел. Защо се противопоставяте на предложението на последния президент от Демократическата партия Бил Клинтън, който подкрепи разделянето на града?
Вижте, истината е, че това мое изявление не бе разбрано правилно, защото не го бях формулирал добре в речта си. Веднага аз и моят щаб се опитахме след това да обясним какво сме искали да кажем, но явно още не сме разбрани. Ще опитам отново.
Това, което исках да кажа тогава е, че градът не трябва да бъде опасан с бодлива тел, която да разделя хората. Според мен трябва да създадем един дух на толерантност и разбиране в града, като запазим двете общности тясно свързани. Не съм искал да давам решение на окончателния статут на града, а само тенденциите и целите, които трябва да постигнем в преговорите.
Нека сега да поговорим за Ирак. Ако вие станете президент, Америка ще се изтегли от тая страна. Въпросът е, след като Иран оспорва доминацията на САЩ в региона толкова агресивно, след нашето изтегляне няма ли празнината, която оставим да бъде запълнена от Иран?
Не мисля. Искам да обясня, че като говоря за изтегляне, нямам предвид Америка изцяло да напусне региона. Аз искам да се приберат в къщи само бойните части. В Ирак ще останат определен брой сили, които да попречат на евентуално прегрупиране на Ирак, като помагат с обучение и логистика на иракската войска и полиция.
Трябва да е ясно, че в никакъв случай не искам да изоставя Ирак да се оправя сам. Най-добрият начин да попречим на Иран да влияе на Ирак в негативна насока е да създадем механизъм, чрез който шиитите, сунитите и кюрдите в Ирак да решават проблемите си, без да използват насилие. Това може да стане чрез силни и стабилни институции, в които корупцията е намалена до минимум.
Има и още един аспект, който ме кара да си мисля, че Иран трудно би могъл да влияе в Ирак. Повечето хора смятат, че Ирак ще е податлив на натиск от страна на Иран поради факта, че шиитското население в двете страни е доминиращо. Тази презумпция обаче е грешна, тъй-като се подценява факта, че Иран са наследници на персийската култура, въпреки че са мюсюлмани. Иракските шиити от своя страна са част от арабския свят. В никакъв случай не трябва да се подценява това различие. Неговото наличие според мен значително ще редуцира влиянието на Иран в Ирак.
Ако иракското правителство работи добре си мисля, че иракските шиити ще предпочетат да заложат на идентичността си като иракчани.
Възможно ли е след 10 години Америка все още да има войници в Ирак?
Държа да подчертая, че трябва много да сме внимателни, когато боравим с такива конкретни цифри. Това, в което съм абсолютно убеден е, че ние трябва да имаме ясен срок, в който да свършим работата си в Ирак и да се изтеглим. Това, че президента Джордж Буш, а и кандидата на републиканците Джон Маккейн отказват да поемат конкретен ангажимент кога ще се изтеглим от Ирак е стратегическа грешка.
Това настройва местното население срещу нас и създава условия Иран да продължава да ни вреди. Неизвестността кара иракчаните да са подозрителни към нас и да не ни вярват, че всъщност някога ще се изтеглим.
Г-н Обама, вие предприемате обиколка в Европа и Близкия Изток. Знаете, че във Франция например вие сте одобряван от 85% от населението. Това да ви кажа честно ме прави малко подозрителен. Ако в цяла Европа ви харесват така както във Франция значи има нещо нередно?
Да това наистина е интересен въпрос. Искам да споделя нещо. Когато пътувам из щатите усещам, че хората навеждат очи, когато стане въпрос за това как останалият свят гледа на Америка. Всички разбират, че ние плащаме висока цена за начина, по който се държим с останалите. Често хората ме питат, как ще възстановим авторитета, който Америка имаше сред останалите страни.
Въпросът е там, че не е важно само това дали ни харесват или не. Важното е, че след като авторитета ни е намалял до такава степен, намалява и капацитета ни да влияем по ключови въпроси от международната политика.
Поради тази причина си мисля, че хората са готови да изберат президент, който няма да продължи да отчуждава страната им от останалия свят, а тъкмо напротив. Сигурен, съм, че Америка трябва да обръща внимание на останалия свят, да подкрепя надеждите и да оправдава очакванията и доверието. Трябва да водим света с нашите ценности, а не с превъзходството на армията си.
изт.,15.07.08
Публикации
Всички коментари
