Да припомним накратко историята на този тъй важен за Германия процес: Младата египтянка Марва ел-Шербини завежда дело срещу германеца Алекс В., изселник от Русия, тъй като той я нарекъл терористка и боклук. През лятото Алекс В. убива бременната тогава жена в съдебната зала - пред очите на семейството й.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Алекс В. не показа лицето си
Убийството на Марва ел-Шербини бе изтълкувано не само от непоправими фанатици като израз на антиислямски настроения в Германия. Силно емоционални реакции от този сорт имаше и в редовете на мнозинството от онези мюсюлмани в Египет, Германия и други страни, които са най-последователни противници на екстремизма.
От омраза към исляма
Много германци от своя страна видяха в това убийство просто един изолиран случай. Те останаха учудени от бурните реакции на много мюсюлмани, смятайки ги за пресилени и ирационални. Работата на съда обаче не беше да отсъди доколко уместни са били тези реакции или пък до каква степен Германия е обхваната от антиислямски настроения. Съдът трябваше да се произнесе по един конкретен случай и по мотивите на убиеца. И тази присъда е абсолютно еднозначна: убиецът получи най-високата присъда, доживотен затвор. И той ще я излежи изцяло, тъй като едва ли може да разчита на преждевременно освобождаване.
Със своята присъда съдът утвърди нещо по принцип самопонятно: Германия нито омаловажава, нито оставя ненаказани престъпни деяния, да не говорим за убийства, мотивирани от омраза към чужденците. Те се наказват с пълната строгост на закона. Два момента обаче останаха неизяснени. За много мюсюлмани остава непонятно как в една страна с такива големи мерки за сигурност като Германия е възможно един престъпник да влезе с нож в съдебната зала.
Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Марва ел-Шербини и съпругът й в деня на сватбата им
Дискриминация няма, но има открита неприязън
На второ място остава да се замислим върху така различния начин, по който реагираха на престъплението мюсюлманите и немюсюлманите. И в този случай отново се прояви дълбокото взаимно неразбиране, както през 2006 година във връзка с конфликта около карикатурите на Мохамед или при оспорваната реч на папа Бенедикт в Регенсбург.
Много малко бяха за съжаление от ислямска страна онези гласове, които напомниха, че в Германия не съществува държавна дискриминация срещу мюсюлманите. А от германска страна за съжаление бяха малко онези, които прозряха същинския проблем: съществуващото сред значителна част от германското общество недоверие, страх, дори открита неприязън срещу исляма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар