Панкратий хвърли расото, продава чешки бои

Снимка:нет

10 януари 2009, 00:56
Общество

София, България

Църквата загуби един монах, а монахът - душата си. Това е финалът на драмата, тръгнала от палежа на Гложенския манастир. Неговият игумен Панкратий смени расото с дънки и яке, върна се в образа на гражданина Пламен Димитров и се вля в милионна София.
С църквата обаче все още има стари сметки за уреждане. Ловчанският епархийски съд го призовава на 19 януари да реши монашеската му съдба. Причината - палежът на 2 август 2008 г. в канцеларията на Гложенския манастир, при който обгоряха две кресла, както и стрелбата му с газов пистолет. Заради това Панкратий бе отстранен временно като игумен и като енорийски служител до произнасянето на църковния съд. Сред обвиненията е начет от близо 12 хил. лева за последните две години, допълнителни вреди за 4427 лв. и притежаването на оръжие - ловна карабина с рязана цев, намерена на третия ден след напускането му.
Ще се яви ли за покаяние пред съда на църквата доскорошният Панкратий, за да се върне в лоното й?
“Няма да се покая, Готов съм доброволно да изляза от тази църква, заради служителите й!", откровен е доскорошният божи сложител.
Животът на Пламен Димитров е низ от обрати. Още през 1989 г. той не чака демокрацията у нас да узрее, а тръгва да я гони в Европа. Обикаля за 3 години континента и накрая се установява в Прага. Получава статут за дълго пребиваващ, регистрира фирма и работи във верига магазини на евреин. "Бях в идеалния център на Прага срещу прочутата бирария "Златният лъв", а сутрин си пиех кафето на масата, на която Пушкин е писал стихове", спомня си българинът. Връща се в края на 1997 г. и след две години става монах в Къпиновския манастир край Велико Търново. "Бях видял всичко от живота, той се оказа суета. За връзката с Бог помогна моя братовчедка, игумения Анисия в Батошевския манастир", казва днес той. Два месеца по-късно обаче заедно с друг брат, вече архимандрит, вдигат първия монашески бунт. "Казахме в очите на митрополит Григорий, че е свързан с източването на манастирите в епархията. 40 дни после чаках пред митрополията да ме освободи от епархията".
Разпрата с църквата не стига дотук. Панкратий отива в Троянския манастир, а оттам се прехвърля да ремонтира скита на километър от него. Носи с цедилка пясък и цимент, работата е към края си, трябват някакви 2 хил. лева. Обещават му помощ от АЕЦ "Козлодуй", но парите не пристигат. "Тогавашният троянски игумен Генадий изпратил до шефа на ядрената централа писмо, че съм бил самозванец и че църквата не знаела за мен. И превели парите на неговата сметка", разказва Панкратий. Така напуска и там със скандал. На 17 септември 2001 г. Ловчанският митрополит Гавриил го праща игумен в Гложенския манастир.
Там Панкратий 8 усилни години гради, ремонтира, асфалтира, реставрира и прави обителта неузнаваема. И на осмата година тридневен пиянски запой на посетител, представящ се за полковник от ДС, го вади от кожата. Панкратий пали вещите си на масата в килията, стреля с газов пистолет и отпрашва със стар джип, който също запалва. Владиката го отстранява от длъжност и започва разследване.
Църковният съд е готов с обвиненията и чака Панкратий да се яви на 19 януари
Бившият игумен пък кипи от гняв заради обвиненията в злоупотреба, които епархийският съд е отправил към него. "Само идиот, олигофрен или страдащ от тежка форма на дебилство може да изготви такъв акт, като ловчанския епархийски ревизор. Църковният съд ме призова без някой да се интересува от моите аргументи и доказателства", казва бившият игумен. Той е изпратил опровержение до митрополията, до синода и до районната прокуратура и на свой ред смята да заведе гражданско дело срещу ревизионния акт. "Този ревизионен акт е грубо нарушение на закона за счетоводство и няма да издържи. За мен важен е светският съд, от църковния не ми пука", казва Панкратий.
Условието му да се яви пред епархийските магистрати е само ако телевизия излъчи директно процеса. " Иначе няма как да стигна до споразумение, заровете са хвърлени, казва той сентенцията на латински. Панкратий е получил писмо от генералния директор на "ЧЕЗ-България", че манастирът няма никакви задължения към 20 юли 2008 г. към дружеството, както е посочил ревизорът. Другите "липси" пък са отишли за заплата на касиер-домакинката Галина Георгиева, която водела счетоводните бумаги вкъщи, тъй като само тя и съпругът й Христо - пазач, били на заплати, но сега отричали да са взели и лев", обяснява Панкратий. Излизало, че това семейство две години е редовно осигурявано, без да е вземало заплати, а не се е оплакало никъде. "Възможно ли е през това време да вдигнат трети етаж на къщата си, да я ремонтират цялата и да купят ново сузуки на дъщеря си? За мен е по-важно пред светския съд да бъда оправдан, той не вярва на интриги, на слухове, а на факти", казва Панкратий.
Прокуратурата е прекратила обвинението за притежаване на незаконно оръжие., тъй като то може да е било внесено от други, тъй като са влизали десетки хора, заключава районният прокурор. По-малко от 20 дни остават до изтичане и на срока по обвинението за умишлен палеж и вероятно то също ще отпадне. В такава злоумисъл не вярват враговете му, тъй като игуменът с чепат нрав за 8 години преобразува изцяло Гложенския манастир с ремонти за над 700 хил. лв., осигурени от дарители. Панкратий изгражда гостоприемна в етнографски стил, музей на Левски, подменя елинсталацията, водоснабдява манастира и вкарва чешми във всяка стая, подменя покрива, каменните огради и стълби, прави вътрешна реставрация на храма, асфалтира пътя, оборудва кухня и столова, покрива панорамната тераса и пр. Твърди, че го е направил без една стотинка от църквата, а само с дарители от страната и чужбина. Те директно общували с наетите фирми, така че злоупотреби със средства нямало.
Днес шеметния обрат в живота Панкратий обяснява така: "Задействаха схема против мен, когато заведох дело за възстановяването на манастирските гори от над 4300 дка. Тогава попречих на дървената мафия в Тетевен, водена от общински съветник. Под натиск бяха "върнати" 80 дка на двама, които никога не са имали наследствени гори, нямат и нотариални актове за тях. Те обаче веднага продават горите на общинския съветник, а аз писах до Народното събрание, дадох и пресконференция в БТА как се заграбват манастирски гори."
Той се ядосва, че новите стопани следнего разпродавали вещи от манастира, майстор се оплакал, че видял сувенирите си от обителта на сергия в Тетевен. "Махнаха дори и медната плоча над чешмата с имената на дарителите. Плати за нея бившата барета Алексей Петров, с когото сме много близки. Чешкият посланик също пита защо е свалена, тъй като сред дарителите е и негов сънародник", обяснява той.
Всичко това обаче е в отминалия живот на доскорошния Панкратий. След като му прекратяват предсрочно домашния арест на 26 октомври, Пламен Димитров си изважда нови документи за самоличност и става столичанин.
"Не можех да стоя в тежест на Правешкия игумен дядо Йоан. Господ ни е дал свободна воля да избираме. Аз избрах да работя. И предпочетох да отида при тези хора, които докрай безрезервно ми вярват, макар и да са чужденци."
Работа му предлага чешката фирма "Бохемия". "Сега съм търговски представител на химическия концерн, отговарям за доставки във веригите "Практикер" и "Бриколаж"," казва той и вади от чантата рекламни брошури за лакове, бои, латекси и фасагени, препарати за импрегниране на дървесина. В свободното си време пише възражения до митрополията. "Искам името ми да се изчисти. Отдадох 10 години от живота си, а ме направиха за смях."
Новите работодатели вече му предложили и по-висок по-платен пост и служебен автомобил.
Има ли жена в живота на доскорошния аскет?
"Говориха за жена около мен - служителка на паркинга, а защо тя не се появи нито веднъж 3 месеца вече? Ако има такава, защо не съм я виждал? И поне един път да се обади? Всичко това бе слух на домакинката Галина, да не би някоя да я измести от работата. Единствената за мен жена е света Дева Мария, Божията майка.
"Такъв като монах Нектарий, който се дрогира и напива, ли ще ме изповядва и причестява. Гнус ме е да вляза вече в храм."
Какво мисли днес Ловчанският владика Гавриил, който го облече в доверието си? "На Панкратий всички са му, виновни - епархията, синодът... А той просто е обвинен в измама. Няма да го покровителствам. Не искам и да му отмъщавам. Нека се яви пред епархийския съд и истината да се установи. Имах му пълно доверие в манастира толкова години. Невероятно много му вярвах. Знаех, че няма духовен живот, но го смятах за честен. А той да вземе да си запали килията! И знаете ли какво е горил - своите приходни документи, а разходните оставил.

Не минава безнаказано връщането към светския живот

Случаят с преувеличения и донякъде измислен инцидент с йеромонах Панкратий даде много хляб на жълтите медии. Нищо че се разбра, че отецът не е палил манастир, че е провокиран да изпадне в ярост година след като се е преборил с дървената мафия, за да върне на Гложенския манастир над 4000 декара гори! Защо не се писа за престъплението на този, който предизвиква монах да хвърли расото от непосилните за емоционалността му обида и унижение!
Монахът при пострижението си доброволно приема друго име. Той застава на мястото на един от падналите ангели и фактически обявява война на рогатия. С ритуала той доброволно се отказва от предишната си самоличност и приема ново име. Това той прави пред Лицето на Бога и вече не е въпрос на настроение и не минава безнаказано възвръщането му към светския живот. Днешното монашество е притиснато от хиляди пъти по-многобройни изкушения от монашеството в древността.
Манастирите вече не са място за уединение, защото на вратите им хлопат разюздани, полуоблечени, нагли в изискванията си и отмъстителни при отказ маловерни или невярващи туристи, на които и социализмът, и демокрацията на прехода внушават, че никой няма право да им отказва консумация и общодостъпност. За такива хора манастирът е паметник на културата, туристически обект, място за отдих и забава – всичко друго, но не и дом Божи! За тях монахът трябва да е камериер, сервитьор, гид и организатор на зрелища и преживявания. Ако се възпротиви, значи е скандалджия и трябва веднага да бъде обрисуван.
Този, който се храни от скандали в Църквата или умишлено ги предизвиква, може да е невярващ, но за истината това няма значение. За изкусителя наградата е една – вечни мъки. Каквато е и за този, който хвърли расото.
(24 часа)

MinaretNews,BG