Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)
Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
evet
Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
вторник, юли 09, 2013
Свещеният месец Рамазан 2013
Свещеният месец Рамазан
Уважаеми съграждани, братя Мюсюлмани,Позволете ми да ви поздравя с настъпващия свещен месец, месецът на милостта, опрощението и благодатта – месец Рамазан.
Нека Аллах приеме смирените ни молитви и да ни дари с задоволството си и да опрощи нашите грехове. Да ни дари с здраве, щастие и успехи …също така и с дженнет ( Рая) в отвъдния ни живот.
Месец рамазан е духовно училище, което възпитава душите ни. В едно предание пратеникът Мухаммед казва: ‘’Когато някой човек се опита да ви вкара в някакъв спор, кажете му, че говеете и по този начин пазите дистанция’’. Няма смисъл от говеене, придружавано с лъжа или измама.
Специфична отговорност ( Ибадет) за месец Рамазан също е милостинята Зекат ( Садака-и фитир и фидйе). Която е една от петте основи на исляма. Аллах е създал всички хора с различни виждания, качества и имущества с цел изпитание на човечеството. Но богатите хора са задължени да помагат на бедните. Мюсюлманите в месец Рамазан подпомагат нуждаещите се с милостинята зекат, на Курбан байрама – с парче месо и в другите дни с мотивация и грижи подават ръка на нуждаещите се хора…
В исляма празниците са два: Рамазан и Курбан байрам. За да се достигне задоволството на Аллах, мюсюлманите се подлагат на изпитание – в Рамазан – с говеене, с милостинята зекят и садака-и Фътър, също петкратната молитва заедно с теравих – и като награда Байрам. А на Курбан поднасят жертво приношение за задоволството на Аллах. Ти си създател на цялото човечество, така че никой не е по-честит от другия и именно затова „ Обичам създадения, заради Създателя”.
„О Аллах, дари цялото човечество с мир, щастие и благодат’’!
С уважение и най-искрени пожелания
Бейхан МЕХМЕД
районен мюфтия
http://ramadan-islam-ramazan.tumblr.com/
.
http://islam-bulgaria.tumblr.com/
събота, юли 06, 2013
петък, май 03, 2013
неделя, декември 23, 2012
Либералният ислям
Либералният ислям
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift:
Ислямът не е само екстремизъм и фанатизирани маси
За
разлика от репортажите по телевизията, в които ислямът се свързва
предимно със залагащи бомби екстремисти или фанатизирани маси, мирният
или дори либерален ислям рядко е обект на медийно внимание. А и в
крайна сметка как се дефинира либералният ислям в сравнение с
консервативно-ортодоксалния? Как изглежда алтернативното съдържание на
ислямското педагогическо образование? И най-вече: какви са шансовете му
да се наложи над утвърдените форми?
Либералният
ислям го има само на индивидуално равнище. Той се изповядва от отделни
ангажирани мюсюлмани, обект е на изследване от страна на учените или
съществува в нишите на неправителствените организации или в ислямските
групи за защита правата на жените. Представителите на либералния ислям
се срещат по конференции в Найроби, Ню Йорк или Берлин, свързани са от
невидима мрежа. Но все пак - какъв всъщност е либералният мюсюлманин?
"Минималният
консенсус за всички мюсюлмани по света, независимо от страната, от
която произхождат, гласи: да се вярва в Аллах и Мохамед, неговия
пророк. Това, например, отличава мюсюлманите от християните" - казва
египетският учен Наср Абу Заид, който настоява Коранът да не се чете
като даден от бога текст, а исторически-критично - като книга, появила
се при определени исторически условия. Но дори и само това е
богохулство според ортодоксалните мюсюлмани-фундаменталисти. Наср Абу
Заид си е поел последствията - той живее от години в изгнание в
Холандия.
Въпреки
категоричната доминантност на консервативните течения, ислямът се
намира в тежка криза на авторитета - са наблюденията на Садид ал Азм,
професор по философия от Дамаск. Разпространяват се все повече нови
тълкувания на Корана, чрез които се изпада в противоречива
аргументация. Училищата, в които се преподава Шариата, никнат като гъби
след дъжд, но това, което преподават, е не само спорно, но и често
налудничаво и безмислено. А и в интернет има необятно разнообразие на
хора, предлагащи фатва. Садид ал Азм:
"Кризата
на авторитета е очевидна отдавна, особено при сунитския ислям - в
Кайро, в различните училища, в които се преподава Шариата. Като кризата
включва и следното - отдръпване от тези институции в контекста на
стремителното развитие на модерното. Особено там, където тържествува
разумът - в науката, в приложението на науката по западен маниер.
Всички тези хора игнорират догмите - когато става дума за научни знания.
Отговорността
за разпространението на ортодоксално-консервативния ислям и съответните
поуки се носи от институцията ИСЕСКО, в Саудитска Арабия, която се
нарича "Организация за образование, култура и наука". Тя разпространява
своето изключително консервативно разбиране за исляма в мюсюлманските
общности по света и така оказва влияние върху учебните програми на
училищата, училищата за изучаване на Корана и университетите. Срещу
тази организация трябва да се противопостави нещо - казва Зейнаб ал
Сувайи, ръководителка на базирания в Съединените щати "Американски
ислямски конгрес".
"Трябва
да започнем с отстраняването на целия речник на омраза и насилие, който
съществува в някои религиозни книги, с премахването на насилието срещу
немюсюлманите, но също - и спрямо мюсюлманите, които не вярват в
най-екстремистките учения. Това е първата крачка, след което трябва да
се наложат умерените, миролюбиви тонове, които съществуват в Корана"
Зейнаб
ал Сувайи е разработила алтернативна система за ислямско обучение.
Плуралистичното мислене, демокрацията, съзнанието за човешките права и
за равнопоставеността на половете се разбират от само себе си. Все още
тези ценности не са намерили пътя си до широките маси, а са ограничени
в малките мюсюлмански ниши, но все пак отнякъде трябва да се започне.
Deutsche Welle,29.11.2007
-Няколко от общоприетите принципи се открояват:
* Автономията на индивида при тълкуването на Корана и Hadith.
* По-критични и разнообразен преглед на религиозните текстове, както и традиционните ислямски прецеденти.
* Пълно равенство между половете във всички аспекти, включително и спазването молитва ритуал.
* Един по-отворен поглед върху съвременната култура във връзка с митниците, дрехи и общи практики.
* Използването на ijtihad (независима интерпретация) и fitrah (физически смисъл на правото и грешно) е застъпена.
-
* Автономията на индивида при тълкуването на Корана и Hadith.
* По-критични и разнообразен преглед на религиозните текстове, както и традиционните ислямски прецеденти.
* Пълно равенство между половете във всички аспекти, включително и спазването молитва ритуал.
* Един по-отворен поглед върху съвременната култура във връзка с митниците, дрехи и общи практики.
* Използването на ijtihad (независима интерпретация) и fitrah (физически смисъл на правото и грешно) е застъпена.
-
Човешки права
- Повечето Либерална мюсюлманите смятат, че Ислямът насърчава идеята за абсолютното равенство на всички човечеството, и че тя е една от нейните централни понятия.
Феминизъм
- Либералните мюсюлмани често са критични на традиционните ислямски закон тълкувания, които позволяват полигамията при мъжете, но не многомъжие за жените, както и традиционните ислямски право на наследство, при които дъщерите получават по-малко от сина.
Толерантност и ненасилие:
- Толерантността е друг ключов принцип на либералната мюсюлмани, които като цяло са по-отворени към interfaith диалог и разрешаването на конфликта с такива общности, евреи, християни, Hindus, както и многобройните фракции в рамките на исляма.
- https://sites.google.com/site/minaretbg/theliberalislam
петък, декември 21, 2012
понеделник, декември 17, 2012
ДАНСуващи… по поръчка*,Даниела Горчева
ДАНСуващи… по поръчка*
пиеса в три действия, едното – задкулисно
Даниела Горчева
Наблюдение на препатилия: „Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.”
Първо действие.Акция (екшън) на спецслужбите в България. „Боят настана, тупкат сърца ни” .
„ДАНС удари радикални ислямисти!” – съобщават българските медии не без тръпка на страхопочитание.
Какво ли си е рекъл горкият български гражданин като е прочел това страховито заглавие. Какви пенсии, какви заплати, какви болници, каква култура. Бели кахъри са туй! Ето, „радикалните ислямисти” настъпват, добре че е ДАНС да бди и да ни пази!
И засяда гражданинът на България пред телевизора, гледа, слуша и трепери от ужас. И как да не трепери от ужас, когато пълното съобщение гласи:
„ДАНС, МВР и прокуратурата проведоха съвместна акция по превантивни действия срещу ислямистката организация “Ал Уакф Ал Ислями”, изповядваща радикален ислям.”
Не е шега работа.
Съвместна акция на службите за сигурност, на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата по …. „превантивни действия”!
Тук някой може и да се озадачи, но не и нашенецът. Защото ако по света си играят на шикалки и търсят извършителите на престъпления, то ние в България сме напреднали с … „превантивните действия”.
Дотам сме напреднали, че още преди да има и помен от извършено престъпление, ние вече търсим извършителя му под дърво и камък.
В това отношение родните служби имат славни традиции.
Навремето Държавна сигурност и народната милиция неуморно следяха предимно за минаване на престъпни мисли през главата и изпращаха на лагер в Белене със следната забележка: „мислел да бяга!”
На това му се казва превантивни действия.
С други думи: традициите са живи и ако всичко е друго, то не значи, че нещо се е променило.
Както правилно каза и един местен жител от района на сегашните превантивни дансаджийски действия: „Това си е Държавна сигурност. Дохадат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”!”
Превантивни действия или хич!
Виж, ако стане престъпление, тогава е друго. Тогава у нас никой не си мръдва пръста да търси извършителите му. И правилно, защото току-виж се окаже, че я президентът, я главният прокурор, я вътрешният ни министър вечерят с тях.
Затова основният закон на родните служби гласи:
Никога не търси извършителите на престъпления. Не се знае в чия компания ще ги намериш.
Този закон се спазва стриктно от доста години у нас, а неспазването му води до сериозни последствия.
Страшната организация
Но какво е станало, чуди се гражданинът, защо са тия обиски?
Там е работата, че нищо не е станало. Това са си обиски по превантивни действия. Един вид, ние да ви обискираме сега, че то сетне като се счупи стомната….
Добре, ама имало някаква страшна организация с някакво страшно име.
Имало е. Тази страшна организация, регистрирана в Холандия, се появила и у нас някъде в лето 92-ро през миналия век, а десетина години по-късно някои от ръководителите на тази организация, били осъдени в Холандия за извършени престъпления.
Ами нашите служби защо сега са се сетили, ще се почуди наивният гражданин.
Е, как защо? Нашите славни служби, оказа се, могат да извършват превантивни действия не само преди, ами и след.
Защото навремето може и пръста да не са си мръднали, прилагайки принципа „да се не следиме, оти може и да се хванеме”, но ето сега се плеснали по челата и хукнали да извършват превантивните действия по обезвреждането на … вече обезвреденото от други.*
По-добре късно, отколкото никога.
А има ли я или не днес у нас тази фондация, това няма никакво значение за нашите сърцати спецслужби, които може и да не знаят кого и какво търсят, но пък знаят къде да го търсят!
Затова – пълен напред, търси „радикален ислям” по гори и села!
Аксиома на службите: Който търси – ще намери!
А що е то „радикален ислям”, има ли то почва у нас; болест ли е, престъпление ли е, епидемия ли е – тия въпроси от ДАНС не си ги задават, защото нямат време.
От ДАНС действат!
Нареди им някой, закачулват се, мятат пушка на рамо, мятат се и те самите по колите и хукват!
След тях пък пъргави репортерки препасват микрофоните, юначни репортери нарамват камерите и хукват и те след героите от ДАНС по баирите на родопските селца да видят що е то радикален ислямист.
И търсят те сред местните травмирани от десетилетия държавен терор над тях отрудени хорица що е то „радикален ислямист”, от устата му огън излиза ли, брада има ли, няма ли и дали ако има, не крие в брадата си ако не бомба, то поне „забранена” литература.
Какво е това „забранена литература” също никой не знае.
И най-важното никой не пита в кой точно български закон е описано какво е „забранена литература”?
Едно време беше ясно – всичко, което идваше от Запад беше забранена империалистическа литература, а особено подривни и опасни бяха разните там каталози тип „Некерман” и „Бурда”.
Тогава обаче народната власт зорко бдеше и безмилостно вадеше опасната литература от куфарите на малцината български граждани, успели да прескочат до Запад. Но ред имаше тогава, не като сега.
И преди, и сега служителите на МВР зорко се взират в далечината, бдят за забранена литература и се почесват, където не ги сърби.
Сега никой не знае какво е забранена литература.
И от ДАНС не знаят, затова тършували завалиите в дома на имама от Лъжница цели четири часа – от 6 до 10 сутринта. Пълнили кашони, товарили в колите, изтрепали се от работа и за по-лесно взели всичко!
Ми тъй, де – да му мислят сетне началниците, дето са ги проводили!
Второ действие. Къщата на имама в Лъжница.
Отвън – народ, вътре – агенти от ДАНС и разтревожените им домакини, които им предлагат кафе и обяд.
Завесата се вдига и виждаме къщата на имама, където оставихме нашите смели дансаджии да търсят „забранена литература” (и понеже никой не им беше обяснил що е то „забранена литература” те за по-сигурно натоварили де що хартии, книги, касети, дискове и компютри мернали и намерили. И тяхното не е лесно.)
Но таман да си тръгнат нещо-търсачите, поглеждат през прозореца и виждат, че цялото село се събрало да им съчувства как се трепят тия юнаци за общата ни сигурност и рахат.
И тук историята се колебае.
Според медиите: хората отвън блокирали смелите ни дансаджии и не ги пускали да си ходят.
Според самите хора обаче, домакините многократно подканяли нашите емилбоевци да си вървят по живо, по здраво, а имамът лично им гарантирал и едното, и другото.
Нашите смелчаци обаче корени пуснали в стаята.
Историята мълчи и не казва каква е причината за това, но се предполага, че героите усетили да им омекват краката – от умора, явно. Запънали се като магаре на мост и не щат, и не щат да си вървят.
Видели се в чудо хората – предлагали им кафе, предлагали им обяд, предлагали им вода и напитки. Героите всичко отказали – не пие им се, не пее им се, не смее им се. Накрая домакините се сетили и им предложили тоалетна.
Тук историята също мълчи и не е известно дали предложението е било направено навреме или твърде късно.
Но да оставим нашите герои, на които като им дойдат сили, ще се метнат на колите и ще отпрашат към София, ще стоварят кашоните пред началството си, а там вече си има отговорници, както казваше царят, които ще седят, ще умуват, ще съдят вещо и ще преценяват всяко нещо.
После ще видим забранено ли е или не, има ли престъпление или не.
В случая важен е екшънът, важно е превантивното действие, както вече неколкократно споменахме и както категорически обясни пред колегите от бТВ прокурорът от Благоевград.
„Но какво търсите? Какви основания имате да правите обиски?”– питат журналистите благоевградския прокурор.
– Не мога да ви кажа какво търсим, – отговаря им този прокурор, – ще видим после какво търсим като го намерим.
Тъй ами!
Първо се търси, после се гледа какво си намерил и чак тогава разбираш какво си търсил всъщност. Пък и не е важно какво търсят.
Важно е шум да се вдига, саби и щикове да се лъскат.
В Европа службите за сигурност действат тихомълком и далеч от медиите, а когато се стигне до обиск и арест, предоставят необходимата информация – да знае обществото, че е имало сериозни основания за тия крайни мерки и да не се чуди дали някому не са нарушени правата.
Защото в някои страни като Холандия, например, ако службите за сигурност си превишат правомощията, жална им майка. На службите, не на гражданите.
У нас, разбира се, не е така.
У нас, жална им майка на гражданите, а службите са прави, дори когато грешат.
Затова у нас службите за сигурност вдигат шум и патардия до небесата, когато „удрят радикални ислямисти” (каквото и да значи това, макар че то нищо не значи, ама карай).
У нас службите след като нахлуят закачулени и въоръжени до зъби, след като избият някоя и друга врата, след като проснат някой и друг гражданин на земята, след като обърнат нечия къща с главата надолу и изнесат половината покъщнина, сетне мълчат като пукели и не казват защо аджеба са арестували хората, защо са избивали врати по нощите и защо са правили обиск да търсят нещо, което и те не знаят какво е!
Трето, но всъщност първо задкулисно действие.
Вдъхновителите на акцията
Засега историята, поне официалната, мълчи като партизан на разпит кой всъщност вдъхнови дансаджиите за тази им смела акция?
Обаче на – някои медии и тук издадоха четата. Нямали си работа колегите от 24 часа и питали бившия главен мюфтия Недим Генджев той ли има пръст в тая работа. И какво им отговорил Недим Генджев?
Ето какво: „Нямам никаква намеса в акцията на ДАНС, но като бивш офицер от ДС до 1982 г. подкрепям и поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха.”
И тук се сещам за следния закон на Потър: „Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.”
Защото една паралелна история разказва, че мюсюлманите от китната ни страна не щат и да чуят за Недим Генджев, камо ли за главен мюфтия да си го избират. А не щели и да го чуят, защото според мнозина от тях той не бил никакво духовно лице, ами най си бил ченге и доносник на Държавна сигурност, участник на страната на ДС в процеса, цинично наречен „възродителен”, защото бил неморален човек и безбожник, защото се возел на мерцедеси дълги оттук до не знам си къде, а в апартамента му на пъпа на София, с кон казвали, злите езици, можело да се разхождаш. /Е, чак и кон не вярвам да има в тоя апартамент, спечелен, предполага се, с пари от честен труд, както подава на един духовник./
Но ето баш сега, когато мюсюлманската общност в България се инати и не ще го Недим Генджев, те ти тебе, булка, дансаджии! Хукнали по гори и села на лов за „радикални ислямисти”, свързани с някаква фондация, която се била подвизавала тук някога си.
Стоп, стоп, стоп… Я да чуем какво казват по БНТ?
Ах, и този колега от БНТ! Вместо да покани едно-две ченгета да ни разяснят колко опасно е това, което и те самите не знаят какво е, взел та поканил за коментар на ураджийската акция на ДАНС проф. Теофанов от Софийския Университет и преподавателя от НБУ Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желев по етническите и религиозните въпроси.
И какво ни разказва Михаил Иванов?
Че тази същата фондация, която службите се сетили сега – след толкова години – да разследват „превантивно”, била активна у нас по времето, когато… главен мюфтия бил самият Недим Генджев.
И Недим Генджев, спомня си Михаил Иванов, искал с нейна финансова помощ да строи Ислямски център у нас, а с нейни стипендии пращал млади момчета да следват в арабските страни.
А какви ги разправя същият този Недим Генджев пред колегите от 24 часа: „поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха с тази фондация.”
И чуйте какво още казва човекът, настоявал баш с парите на тази фондация да създава ислямски център: „Аз го говоря това повече от 10 г. Досега никой не направи нищо. Тази фондация е поделение на “Мюсюлмански братя”, която пък е забранена в много страни – Египет, Сирия и др. В центъра на дейността на “Уакф ал Ислами” тук стои главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и неговото най-близко обкръжение. Твърдя това най-отговорно.”
И колегите от 24 часа заключили не без основание, че очевидно обвиненията на офицера от Държавна сигурност Недим Генджев са пряко свързани с неговата битка с Мустафа Алиш Хаджи за поста главен мюфтия и за това кой да разпределя парите от благотворителност.
Хепи енд …
Тук вече българският гражданин може да въздъхне с облекчение и да си каже: хм, много шум за нищо!
Но няма да е прав. Шумът не е за „нищо”.
Помните ли предишното изпълнение на дансаджиите с качулки, които така се бяха раздансували, че в увлечението си чак разбиха вратата на кмета в Рибново по заръката на един такъв достолепен български политик като юнак Яне?
След тази акцийка на юнак Яне акциите му така скочиха, та чак и в парламента успя да влезе с гръмките заклинания „ред, законност и сигурност”?
А кметът, който имаше някакви търкания с ДПС (макар и едва ли по ДС линия, понеже в това отношение колеги излязоха с бай Доган), набързо си пооправи отношенията с ДПС. Къде ще ходи, няма всеки месец да си купува нови врати и закачулени дансаджии да му плашат домочадието, я.
Сега ще видим дали поздравяващият службите Недим Генджев, за когото мюсюлманите в България не щат и да чуят, ще свика конференция, след която премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов тържествено ще го поздравят с поста на главен мюфтия.
Послеслов за резултатите от смелите съвместни акции на ДАНС, МВР и прокуратура
Но какъв е смисълът от акциите на службите, ако ще гонят Михаля по Родопите да трошат колите и да харчат залудо народна пара за бензин и за костюми с качулки или без, ще попита гражданинът.
Ааа, смисъл има, но кой е казал да го търсим там, накъдето гледаме – тоест в полза на обществото?
Ето накратко някои от резултатите на съвместните акции на ДАНС, МВР и прокуратура:
Първо, раздрънкали са оръжията за пред света, че и нашите служби, барабар Петко с мъжете, гонят терористи. Е, засега само „превантивно” и нерде терористи, нерде „радикални ислямисти”, но нейсе – запуши я**.
Второ, всели са страх у българските граждани, че ченгетата у нас „дохадат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”. Като „бонус” сипали са отново сол в отворените рани на хората от Родопите и отново са затвърдили усещането на мюсюлманите у нас, че българската държава им е мащеха и че те не са равноправни български граждани.
Трето – като следствие от горното, смелите дансаджийски акции ще хвърлят отново българските мюсюлмани – и турци, и помаци в прегръдките на ченгетата от ДПС.
Четвърто. В резултат от това пък, на ченгетата от Атака и ВМРО ще им се зачервят оклюмалите гребенчета, ще надуят пера и перушини, ще стегнат националистически редици и ще спечелят някой и друг глас в идващите избори.
С други думи, и днес, като и вчера, службите си действат по познатата схема: ”аз на тебе, ти – на мене” и хем са угодили на някой „свой” кадър, хем по ефекта на доминото – де що има ченгесарийски партийки вече са намазали филийките си със съответната реторика след вдигането на пушилката по родопските пътища.
Ами народът и националната сигурност, ще попита удивеният гражданин.
Ами с тия служби, работещи не според ЗАКОНА, а дансуващи по политическата свирка на сульо и пульо (бил той юнак Яне или бабаит Недим, бил той Гоце, Волен, Краси, Бойко, Цецко, Кольо или Борко, или каквото и да е там име юнашко) – такава национална сигурност.
Тоест – никаква.
„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”, сигурно отново би възкликнал авторът на следните редове:
„Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е.”
Помните ли кой е казал това? Казал го е Васил Левски.
__
*Памфлетът е от 8 октомври 2010, бе публикуван в е-вестник, на сайта Свободата, Eurochicago, в моя блог Dilmana и препубликуван в над 30 други онлайн и печатни издания. И, уви – продължава да е актуален. Шумно иззетата „забранена” литература бе безшумно върната. До следващото „дрънкане на оръжия”. А и пак идват избори, така че… време е за нови спец-акции. Затова и в Диалог по почина на Д(АН)С действаме „превантивно”. Да ги подсетим родните спец-служби, че не сме им забравили гюрлунтиите.
**Трябва да уточним, че самата организация не е забранена, тъй като в Холандия са изостанали и не са следвали курсовете на чичко Сталин, поради което не признават колективна вина, а само лична.
***Ами така е – като няма кой да им каже на завалиите, че такова престъпление „радикален ислям” няма, както няма и престъпление „радикално православие” (иначе, току-виж започнат с Пловдивската митрополия, а сакън, чак и до Атон може да стигнат). А пази Боже, пък да хукнат да търсят и „радикален католицизъм”, че тогава ще стане дебела работата – понеже, както чуваме, Папата най-радикално проповядвал срещу метода „ин витро”, противозачатъчните таблетки и абортите. Но да спи зло под камък, а нашите служби – далечко от Рим, че там вече сме се прочували. Не знам дали да ги подкокоросвам и да им казвам, че има и радикално протестанство, защото тъдява в Холандия има цели села, които не искат да си ваксинират децата, например, понеже Господ трябвало да решава кое да оцелее и кое – не, както и кое да пипне детски паралич и кое – туберкулоза. И ходят тия ми ти протестанти най-радикално с едни традиционни носии, а жените – с поли, дълги до земята. И странно, но на холандските служби за сигурност през ум ни им минава да спретнат акция, за да им дърпат полите, както нашите юначни служби сваляха шалварите на родопчанките.
пиеса в три действия, едното – задкулисно
Даниела Горчева
Наблюдение на препатилия: „Хората са търпими само към онова, което не ги засяга.”
Първо действие.Акция (екшън) на спецслужбите в България. „Боят настана, тупкат сърца ни” .
„ДАНС удари радикални ислямисти!” – съобщават българските медии не без тръпка на страхопочитание.
Какво ли си е рекъл горкият български гражданин като е прочел това страховито заглавие. Какви пенсии, какви заплати, какви болници, каква култура. Бели кахъри са туй! Ето, „радикалните ислямисти” настъпват, добре че е ДАНС да бди и да ни пази!
И засяда гражданинът на България пред телевизора, гледа, слуша и трепери от ужас. И как да не трепери от ужас, когато пълното съобщение гласи:
„ДАНС, МВР и прокуратурата проведоха съвместна акция по превантивни действия срещу ислямистката организация “Ал Уакф Ал Ислями”, изповядваща радикален ислям.”
Не е шега работа.
Съвместна акция на службите за сигурност, на Министерството на вътрешните работи и на прокуратурата по …. „превантивни действия”!
Тук някой може и да се озадачи, но не и нашенецът. Защото ако по света си играят на шикалки и търсят извършителите на престъпления, то ние в България сме напреднали с … „превантивните действия”.
Дотам сме напреднали, че още преди да има и помен от извършено престъпление, ние вече търсим извършителя му под дърво и камък.
В това отношение родните служби имат славни традиции.
Навремето Държавна сигурност и народната милиция неуморно следяха предимно за минаване на престъпни мисли през главата и изпращаха на лагер в Белене със следната забележка: „мислел да бяга!”
На това му се казва превантивни действия.
С други думи: традициите са живи и ако всичко е друго, то не значи, че нещо се е променило.
Както правилно каза и един местен жител от района на сегашните превантивни дансаджийски действия: „Това си е Държавна сигурност. Дохадат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”!”
Превантивни действия или хич!
Виж, ако стане престъпление, тогава е друго. Тогава у нас никой не си мръдва пръста да търси извършителите му. И правилно, защото току-виж се окаже, че я президентът, я главният прокурор, я вътрешният ни министър вечерят с тях.
Затова основният закон на родните служби гласи:
Никога не търси извършителите на престъпления. Не се знае в чия компания ще ги намериш.
Този закон се спазва стриктно от доста години у нас, а неспазването му води до сериозни последствия.
Страшната организация
Но какво е станало, чуди се гражданинът, защо са тия обиски?
Там е работата, че нищо не е станало. Това са си обиски по превантивни действия. Един вид, ние да ви обискираме сега, че то сетне като се счупи стомната….
Добре, ама имало някаква страшна организация с някакво страшно име.
Имало е. Тази страшна организация, регистрирана в Холандия, се появила и у нас някъде в лето 92-ро през миналия век, а десетина години по-късно някои от ръководителите на тази организация, били осъдени в Холандия за извършени престъпления.
Ами нашите служби защо сега са се сетили, ще се почуди наивният гражданин.
Е, как защо? Нашите славни служби, оказа се, могат да извършват превантивни действия не само преди, ами и след.
Защото навремето може и пръста да не са си мръднали, прилагайки принципа „да се не следиме, оти може и да се хванеме”, но ето сега се плеснали по челата и хукнали да извършват превантивните действия по обезвреждането на … вече обезвреденото от други.*
По-добре късно, отколкото никога.
А има ли я или не днес у нас тази фондация, това няма никакво значение за нашите сърцати спецслужби, които може и да не знаят кого и какво търсят, но пък знаят къде да го търсят!
Затова – пълен напред, търси „радикален ислям” по гори и села!
Аксиома на службите: Който търси – ще намери!
А що е то „радикален ислям”, има ли то почва у нас; болест ли е, престъпление ли е, епидемия ли е – тия въпроси от ДАНС не си ги задават, защото нямат време.
От ДАНС действат!
Нареди им някой, закачулват се, мятат пушка на рамо, мятат се и те самите по колите и хукват!
След тях пък пъргави репортерки препасват микрофоните, юначни репортери нарамват камерите и хукват и те след героите от ДАНС по баирите на родопските селца да видят що е то радикален ислямист.
И търсят те сред местните травмирани от десетилетия държавен терор над тях отрудени хорица що е то „радикален ислямист”, от устата му огън излиза ли, брада има ли, няма ли и дали ако има, не крие в брадата си ако не бомба, то поне „забранена” литература.
Какво е това „забранена литература” също никой не знае.
И най-важното никой не пита в кой точно български закон е описано какво е „забранена литература”?
Едно време беше ясно – всичко, което идваше от Запад беше забранена империалистическа литература, а особено подривни и опасни бяха разните там каталози тип „Некерман” и „Бурда”.
Тогава обаче народната власт зорко бдеше и безмилостно вадеше опасната литература от куфарите на малцината български граждани, успели да прескочат до Запад. Но ред имаше тогава, не като сега.
И преди, и сега служителите на МВР зорко се взират в далечината, бдят за забранена литература и се почесват, където не ги сърби.
Сега никой не знае какво е забранена литература.
И от ДАНС не знаят, затова тършували завалиите в дома на имама от Лъжница цели четири часа – от 6 до 10 сутринта. Пълнили кашони, товарили в колите, изтрепали се от работа и за по-лесно взели всичко!
Ми тъй, де – да му мислят сетне началниците, дето са ги проводили!
Второ действие. Къщата на имама в Лъжница.
Отвън – народ, вътре – агенти от ДАНС и разтревожените им домакини, които им предлагат кафе и обяд.
Завесата се вдига и виждаме къщата на имама, където оставихме нашите смели дансаджии да търсят „забранена литература” (и понеже никой не им беше обяснил що е то „забранена литература” те за по-сигурно натоварили де що хартии, книги, касети, дискове и компютри мернали и намерили. И тяхното не е лесно.)
Но таман да си тръгнат нещо-търсачите, поглеждат през прозореца и виждат, че цялото село се събрало да им съчувства как се трепят тия юнаци за общата ни сигурност и рахат.
И тук историята се колебае.
Според медиите: хората отвън блокирали смелите ни дансаджии и не ги пускали да си ходят.
Според самите хора обаче, домакините многократно подканяли нашите емилбоевци да си вървят по живо, по здраво, а имамът лично им гарантирал и едното, и другото.
Нашите смелчаци обаче корени пуснали в стаята.
Историята мълчи и не казва каква е причината за това, но се предполага, че героите усетили да им омекват краката – от умора, явно. Запънали се като магаре на мост и не щат, и не щат да си вървят.
Видели се в чудо хората – предлагали им кафе, предлагали им обяд, предлагали им вода и напитки. Героите всичко отказали – не пие им се, не пее им се, не смее им се. Накрая домакините се сетили и им предложили тоалетна.
Тук историята също мълчи и не е известно дали предложението е било направено навреме или твърде късно.
Но да оставим нашите герои, на които като им дойдат сили, ще се метнат на колите и ще отпрашат към София, ще стоварят кашоните пред началството си, а там вече си има отговорници, както казваше царят, които ще седят, ще умуват, ще съдят вещо и ще преценяват всяко нещо.
После ще видим забранено ли е или не, има ли престъпление или не.
В случая важен е екшънът, важно е превантивното действие, както вече неколкократно споменахме и както категорически обясни пред колегите от бТВ прокурорът от Благоевград.
„Но какво търсите? Какви основания имате да правите обиски?”– питат журналистите благоевградския прокурор.
– Не мога да ви кажа какво търсим, – отговаря им този прокурор, – ще видим после какво търсим като го намерим.
Тъй ами!
Първо се търси, после се гледа какво си намерил и чак тогава разбираш какво си търсил всъщност. Пък и не е важно какво търсят.
Важно е шум да се вдига, саби и щикове да се лъскат.
В Европа службите за сигурност действат тихомълком и далеч от медиите, а когато се стигне до обиск и арест, предоставят необходимата информация – да знае обществото, че е имало сериозни основания за тия крайни мерки и да не се чуди дали някому не са нарушени правата.
Защото в някои страни като Холандия, например, ако службите за сигурност си превишат правомощията, жална им майка. На службите, не на гражданите.
У нас, разбира се, не е така.
У нас, жална им майка на гражданите, а службите са прави, дори когато грешат.
Затова у нас службите за сигурност вдигат шум и патардия до небесата, когато „удрят радикални ислямисти” (каквото и да значи това, макар че то нищо не значи, ама карай).
У нас службите след като нахлуят закачулени и въоръжени до зъби, след като избият някоя и друга врата, след като проснат някой и друг гражданин на земята, след като обърнат нечия къща с главата надолу и изнесат половината покъщнина, сетне мълчат като пукели и не казват защо аджеба са арестували хората, защо са избивали врати по нощите и защо са правили обиск да търсят нещо, което и те не знаят какво е!
Трето, но всъщност първо задкулисно действие.
Вдъхновителите на акцията
Засега историята, поне официалната, мълчи като партизан на разпит кой всъщност вдъхнови дансаджиите за тази им смела акция?
Обаче на – някои медии и тук издадоха четата. Нямали си работа колегите от 24 часа и питали бившия главен мюфтия Недим Генджев той ли има пръст в тая работа. И какво им отговорил Недим Генджев?
Ето какво: „Нямам никаква намеса в акцията на ДАНС, но като бивш офицер от ДС до 1982 г. подкрепям и поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха.”
И тук се сещам за следния закон на Потър: „Не бива да се вярва на слух, докато той не бъде официално опроверган.”
Защото една паралелна история разказва, че мюсюлманите от китната ни страна не щат и да чуят за Недим Генджев, камо ли за главен мюфтия да си го избират. А не щели и да го чуят, защото според мнозина от тях той не бил никакво духовно лице, ами най си бил ченге и доносник на Държавна сигурност, участник на страната на ДС в процеса, цинично наречен „възродителен”, защото бил неморален човек и безбожник, защото се возел на мерцедеси дълги оттук до не знам си къде, а в апартамента му на пъпа на София, с кон казвали, злите езици, можело да се разхождаш. /Е, чак и кон не вярвам да има в тоя апартамент, спечелен, предполага се, с пари от честен труд, както подава на един духовник./
Но ето баш сега, когато мюсюлманската общност в България се инати и не ще го Недим Генджев, те ти тебе, булка, дансаджии! Хукнали по гори и села на лов за „радикални ислямисти”, свързани с някаква фондация, която се била подвизавала тук някога си.
Стоп, стоп, стоп… Я да чуем какво казват по БНТ?
Ах, и този колега от БНТ! Вместо да покани едно-две ченгета да ни разяснят колко опасно е това, което и те самите не знаят какво е, взел та поканил за коментар на ураджийската акция на ДАНС проф. Теофанов от Софийския Университет и преподавателя от НБУ Михаил Иванов, бивш съветник на президента Желев по етническите и религиозните въпроси.
И какво ни разказва Михаил Иванов?
Че тази същата фондация, която службите се сетили сега – след толкова години – да разследват „превантивно”, била активна у нас по времето, когато… главен мюфтия бил самият Недим Генджев.
И Недим Генджев, спомня си Михаил Иванов, искал с нейна финансова помощ да строи Ислямски център у нас, а с нейни стипендии пращал млади момчета да следват в арабските страни.
А какви ги разправя същият този Недим Генджев пред колегите от 24 часа: „поздравявам колегите от ДАНС за това, което направиха с тази фондация.”
И чуйте какво още казва човекът, настоявал баш с парите на тази фондация да създава ислямски център: „Аз го говоря това повече от 10 г. Досега никой не направи нищо. Тази фондация е поделение на “Мюсюлмански братя”, която пък е забранена в много страни – Египет, Сирия и др. В центъра на дейността на “Уакф ал Ислами” тук стои главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи и неговото най-близко обкръжение. Твърдя това най-отговорно.”
И колегите от 24 часа заключили не без основание, че очевидно обвиненията на офицера от Държавна сигурност Недим Генджев са пряко свързани с неговата битка с Мустафа Алиш Хаджи за поста главен мюфтия и за това кой да разпределя парите от благотворителност.
Хепи енд …
Тук вече българският гражданин може да въздъхне с облекчение и да си каже: хм, много шум за нищо!
Но няма да е прав. Шумът не е за „нищо”.
Помните ли предишното изпълнение на дансаджиите с качулки, които така се бяха раздансували, че в увлечението си чак разбиха вратата на кмета в Рибново по заръката на един такъв достолепен български политик като юнак Яне?
След тази акцийка на юнак Яне акциите му така скочиха, та чак и в парламента успя да влезе с гръмките заклинания „ред, законност и сигурност”?
А кметът, който имаше някакви търкания с ДПС (макар и едва ли по ДС линия, понеже в това отношение колеги излязоха с бай Доган), набързо си пооправи отношенията с ДПС. Къде ще ходи, няма всеки месец да си купува нови врати и закачулени дансаджии да му плашат домочадието, я.
Сега ще видим дали поздравяващият службите Недим Генджев, за когото мюсюлманите в България не щат и да чуят, ще свика конференция, след която премиерът Бойко Борисов и президентът Георги Първанов тържествено ще го поздравят с поста на главен мюфтия.
Послеслов за резултатите от смелите съвместни акции на ДАНС, МВР и прокуратура
Но какъв е смисълът от акциите на службите, ако ще гонят Михаля по Родопите да трошат колите и да харчат залудо народна пара за бензин и за костюми с качулки или без, ще попита гражданинът.
Ааа, смисъл има, но кой е казал да го търсим там, накъдето гледаме – тоест в полза на обществото?
Ето накратко някои от резултатите на съвместните акции на ДАНС, МВР и прокуратура:
Първо, раздрънкали са оръжията за пред света, че и нашите служби, барабар Петко с мъжете, гонят терористи. Е, засега само „превантивно” и нерде терористи, нерде „радикални ислямисти”, но нейсе – запуши я**.
Второ, всели са страх у българските граждани, че ченгетата у нас „дохадат, когато си искат, у когото си искат и правят, каквото си искат”. Като „бонус” сипали са отново сол в отворените рани на хората от Родопите и отново са затвърдили усещането на мюсюлманите у нас, че българската държава им е мащеха и че те не са равноправни български граждани.
Трето – като следствие от горното, смелите дансаджийски акции ще хвърлят отново българските мюсюлмани – и турци, и помаци в прегръдките на ченгетата от ДПС.
Четвърто. В резултат от това пък, на ченгетата от Атака и ВМРО ще им се зачервят оклюмалите гребенчета, ще надуят пера и перушини, ще стегнат националистически редици и ще спечелят някой и друг глас в идващите избори.
С други думи, и днес, като и вчера, службите си действат по познатата схема: ”аз на тебе, ти – на мене” и хем са угодили на някой „свой” кадър, хем по ефекта на доминото – де що има ченгесарийски партийки вече са намазали филийките си със съответната реторика след вдигането на пушилката по родопските пътища.
Ами народът и националната сигурност, ще попита удивеният гражданин.
Ами с тия служби, работещи не според ЗАКОНА, а дансуващи по политическата свирка на сульо и пульо (бил той юнак Яне или бабаит Недим, бил той Гоце, Волен, Краси, Бойко, Цецко, Кольо или Борко, или каквото и да е там име юнашко) – такава национална сигурност.
Тоест – никаква.
„Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме”, сигурно отново би възкликнал авторът на следните редове:
„Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е.”
Помните ли кой е казал това? Казал го е Васил Левски.
__
*Памфлетът е от 8 октомври 2010, бе публикуван в е-вестник, на сайта Свободата, Eurochicago, в моя блог Dilmana и препубликуван в над 30 други онлайн и печатни издания. И, уви – продължава да е актуален. Шумно иззетата „забранена” литература бе безшумно върната. До следващото „дрънкане на оръжия”. А и пак идват избори, така че… време е за нови спец-акции. Затова и в Диалог по почина на Д(АН)С действаме „превантивно”. Да ги подсетим родните спец-служби, че не сме им забравили гюрлунтиите.
**Трябва да уточним, че самата организация не е забранена, тъй като в Холандия са изостанали и не са следвали курсовете на чичко Сталин, поради което не признават колективна вина, а само лична.
***Ами така е – като няма кой да им каже на завалиите, че такова престъпление „радикален ислям” няма, както няма и престъпление „радикално православие” (иначе, току-виж започнат с Пловдивската митрополия, а сакън, чак и до Атон може да стигнат). А пази Боже, пък да хукнат да търсят и „радикален католицизъм”, че тогава ще стане дебела работата – понеже, както чуваме, Папата най-радикално проповядвал срещу метода „ин витро”, противозачатъчните таблетки и абортите. Но да спи зло под камък, а нашите служби – далечко от Рим, че там вече сме се прочували. Не знам дали да ги подкокоросвам и да им казвам, че има и радикално протестанство, защото тъдява в Холандия има цели села, които не искат да си ваксинират децата, например, понеже Господ трябвало да решава кое да оцелее и кое – не, както и кое да пипне детски паралич и кое – туберкулоза. И ходят тия ми ти протестанти най-радикално с едни традиционни носии, а жените – с поли, дълги до земята. И странно, но на холандските служби за сигурност през ум ни им минава да спретнат акция, за да им дърпат полите, както нашите юначни служби сваляха шалварите на родопчанките.
петък, декември 14, 2012
Homosexuality is not a sin by nature according to Islam…
Homosexuality is not a sin by nature according to Islam,
neither a crime, nor a perversion, nor a pathology.
For more detailled information about that topic, please read the Green Book
PDF version click here
Nowhere, neither in the Qur’an nor in the Sunna – hadeeth, oral traditions of the Prophet - homosexuality is condemned, as recalled on May 17th, 2010 by the rector of the Mosque of Bordeaux, Imam Tareq Oubrou [1]. According to that statement, today it is a duty to change some misogynistic and homophobic traditions, and talk about real issues, without amalgams, or misunderstandings, or political manipulations.
First of all, the verses mentioning “the people of Lut” in the Qur’an, never speak of homosexuality by nature; homosexuality - المثلية الجنسية - is not mentioned once. The Qur’an mentions violent sex, dominative, inhuman practiced by the people of Sodom and Gomorrah, and other criminal practices that have nothing to do with homosexuality - rape, theft, refusal of hospitality, murder, etc.. [2]. Moreover, their traditional sex was described as unprecedented. It is said in the Qur’an: “How dare you practice a vice than any people before you had practiced” [3]. And we know today that homosexuality has not been “invented” by the people of Sodom and Gomorrah.
Considering that these crimes - rape, theft, etc. - Are characteristic of homosexuals is discriminatory and it is an amalgam. If one replace the term “people of Lot” with “Jews” or “Blacks”, we would see that we cannot now condemned all “Jews” or “Blacks” for a crime committed by a city populated predominantly, 5000 years ago (!), of “Jews” or “Blacks”. In this example, the discrimination and the amalgam are obvious. But when it comes to homosexuality, it is less obvious and some dogmatic Muslims continue to accuse us of all these heinous crimes committed by people who had, among other things, homosexual violent and dehumanizing practices.
Therefore, these sexual practices and are often cited by dogmatic Muslims because they think homosexuality is mentioned in the Qur’an indirectly. But theses violent practices have in fact nothing to do with homosexuality per se. It would be more likely that these sexual practices have been described by the ancient historian, Herodotus: “… Once in a lifetime to sit in the temple of love [dedicated to the goddess Ishtar] and … have sex with a stranger … men pass and make their choice. Whatever the money, the woman never refuses, because that would be a sin, the money being by this act made sacred “[4]. In good faith, these acts do not describe homosexuality per se. These are sexual domineering, violent practices which can be equated with prostitution in public.
These domineering and violent sexual practices also seem to be still in force among the Arabs until shortly before the end of the modern era (nineteenth century), as reported by Khaled Al-Rouyaheb in his wonderful book “Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “[5]. And so the hadeeth attributed to the Prophet Muhammad , that says: “If you find two men to commit the crime of the people of Lut, kill the active and the passive ” [6]: well this hadeeth does not apply to homosexuality per se, but applies to acts of prostitution made in public. Today there is no question of practicing such a punishment for acts of prostitution made publicly [7]. But it will still take time before the Arabo-islamic countries - often within the scope of dictatorial regimes - evolve on these particular issues [8]; dictatorships, despotic regimes, which cannot be honestly considered as Islamic.
Besides this hadeeth was narrated by one of the companions of the Prophet with the most sulfurous reputation, which itself was involved personally with homosexuality. Aisha RAA, with whom Abu Huraïra also had an altercation, said that what Abu Huraïra considered the words of the Prophet , actually was not the word of the Prophet . These are inconsistencies about hadeeth narrated by Abu Huraïra - hadeeths attributed to the Prophet , in reality often misogynistic and homophobic hadeeths - in total contradiction with the facts as reported also by other companions of the Prophet whose reputations are safer. Inconsistencies about Abu Huraïra that have already been highlighted in 1983 by the famous Muslim feminist, Fatima Mernissi in her famous book: “The political harem, the Prophet and women” [9]. We, sexual minorities who are fighting for human rights, must be aware that the opinion of one man of bad reputation is not valid in front of the advice of the wife of the Prophet Muhammad ; Aisha RAA, the closest of his wives, the first scholar woman within Islam.
Plus Abu Huraïra, the companion of the Prophet Muhammad - the reputation of the companions is considered sacred to the majority of Muslims - seemed to be himself questioning about his sexuality. He spoke to the Prophet Muhammad who, far from condemning him, urged him to accept his fate [10]. But Abu Huraïra preferred to marry and have kids. Then he used to be one of the fiercest persecutors of those whom they use to call the “mukhanathun” - مخنثون. The mukhanathun were men effeminate, androgynous men, who had no desire to women, who did not marry women, before whom the Prophet’s wives did not veil with their hijab [11]. Today mukhanathun could have been described as “gay” or “transgenders”. The Prophet defended, proactively, one of these mukhanathun; Abu Huraïra wanted to kill because of his effeminate manners and way of dressing [12]. It is therefore obvious that the opinion of Abu Huraïra on homosexuality was not neutral, and in total contradiction with the ethical position of the Prophet of Islam who, again, defended proactively these individuals belonging to what we call today “sexual minorities”. What religious or political leader had given such an example, one thousand and almost five hundred years ago ?
Moreover about the Arabo-Islamic traditions considered to be “authentic” - often wrongly attributed to the Prophet Muhammad , as we have seen - there is also the hadeeth often quoted saying: ” When two men have sex as did the people of Lut, the throne of the Merciful is shaken [13]. This hadeeth is apocryphal, which means it was added to the Arabo-Islamic tradition long after the death of the Prophet Muhammad who never claimed that the universe can shake simply because of a sexual relation between two consenting individuals. So why do some Muslims, often dogmatic, still repeat this apocryphal hadeeth, if it was so obvious from the Qur’an that homosexuality is sinful by nature!?
Similarly, there is never any mention of feminine homosexuality anywhere. The only hadeeth that talks about sexual relationships between women is also apocryphal, first cited by al-Tabaraani over three hundred years after the Prophet’s death and was added after the elaboration of the six so called “authentic” books of Hadeeths. This fact tends to prove in this case, after the death of the Prophet , that women’s sexuality was controlled by the men in power’s vision, who did not think a woman without a penis could have an “independent” sexuality – for several Muslim scholars, adultery was considered to be the penetration of a penis into a vagina [13b]. Moreover, these apocryphal hadeeths suggests that with the dogmatization of Islam, “Arabs” no longer saw “homosexuality” – defined here as the exclusive research of a same sex partner - as a threat to filiation, a sacred concept for the tribal morality of that time ; but for the first time probably in the history of the Arabo-Islamic world, several decades after the Prophet’s death , this behavior was seen as a pathology [5].
Remember also the verses of that Surat who speaks of the celestial journey accomplished through Jerusalem by Muhammad : “Say: Everyone acts according to its kind - in Arabic shakilat, شكلة - but your Lord knows best who follows the best path. They ask you about the soul. Say: “The soul comes under the command of my Lord, and indeed of knowledge ye have been vouchsafed but little.” If We willed We could withdraw that which We have revealed, and then you will not find anyone to defend you against Us. ” [14]. Here “shakilat” could be translated as “deep nature on which the individual was shaped” or “gender identity”. It is an interpretation certainly much more modern and progressive than most dogmatic Muslims would like to impose. Only God knows why He created us so and why each one is acting a certain way, depending on its gender or sexuality.
In conclusion we believe homosexuality is not a sin by nature, and it is the duty of every good Muslim to fight against homophobic violence, as recalled by the Rector of Bordeaux, Imam Tariq Oubrou [ 15]. More importantly, it is the duty of all good Muslims in France - and elsewhere - to manage a place for sexual minorities within the Muslim community; homophobia is not an opinion but a crime [ 16]. For us all use of the Arabo-Islamic tradition for political purposes can only serve Islamophobic extremists and dogmatic Muslims. Finally, remember that the Prophet himself forbade – according to his faithful companion, the Caliph of Islam Omar ibn Al-Khattab – to base our ethic mainly on his sayings and hadeeths; we have to stick mainly on the Qur’an [17], very probably because he knew that some parties might use his words to change, playing on the misunderstandings, the fundamentally egalitarian and non-violent spirit of Islam [18].
____________________________________________________________________________
Nota Bene (added on the 28th of March 2011)
In some chapters the Qur’an refers to marriage as the union between men and women as a complementary pair. However, other chapters deal with the fundamental nature of the human relationships as a duality with no presence of gender dichotomy. Likely, duality would exist inside of every being. This states the fundamental equality of the spouses and gives a way to a no-gender conception of the human relationships.
“O, people! Care about your commitments with your Lord, Who created with an only soul and from it He created its couple, and from the union of both multitude of men and women were born” (Qur’an 4:1)
“And among His Signs you may find this: that He created couples for you from yourselves to live in peace with them, blowing love and mercy in your hearts. Certainly there are signs in for those who want to see” (Qur’an 30:21).
L.Zahed - founder and spokesman
For the Commission “Color Islam” of HM2F - the citizen network of Homosexual Muslims of France
Back top page
BIBLIOGRAPHY
[1] Le Livre Vert de HM2F a été présenté à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011, à l’occasion de la journée mondiale contre l’homophobie, la transphobie - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html
[2] Coran : 7.80-84, 11.69-83,15.51-77, 21.71-75, 22.42-43, 25.40, 26.159-175, 27.54-58, 29.28-35, 37.133-138, 50.12-13, 54.32-40 37, 66.10
[3] Coran : 7.80
[4] Dening, S. (1996). « The Mythology of Sex », Chapter 3, Macmillan General Reference, New York.
[5] El-Rouayheb, K. (2010). « L’amour des garçons en pays arabo-islamique. XVIe-XVIIIe siècle », p.36. Epel, Paris – In English “ Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “.
[6] El Tarmidi, recueil de traditions authentiques, numéro 1376
[7] Manifeste CALEM pour la dépénalisation des rapports sexuelles entre adultes consentant – www.calem.eu
[8] Le rapport d’Amnesty internationale sur la question - http://www.amnesty.org/en/library/asset/POL30/003/2008/en/d77ce647-4cd3-11dd-bca2- bb9d43f3e059/pol300032008eng.pdf ; voir aussi le rapport de l’ILGA - http://ilga.org/historic/Statehomophobia/Homophobie_d_Etat_ILGA_2007.pdf ; voir aussi la torture pratiquée par les forces de l’ordre égyptiennes avant la chute de Mubarak - http://www.youtube.com/watch?v=iCHM6LYiBsY&oref=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fresults%3Fsearch_query%3Dtorture%2Begypt%26aq%3Df&has_verified=1 ; voir enfin l’article paru sur Yagg l’interview de Mohamed Mezziane selon lequel « Moubarak a été le premier dictateur arabe à mener une persécution systématique et à grande échelle contre l’homosexualité et les homosexuels entre 2001 et 2005. Des milliers d’hommes ont été arrêtés par la police des mœurs. Les amis et connaissances homos de ces hommes ont été arrêtés aussi, à partir des carnets d’adresses des hommes arrêtés, ou d’une dénonciation obtenue sous la menace. Dans les grandes villes, la police des mœurs a constitué d’énormes fichiers de présumés homosexuels, et ceux-ci étaient souvent harcelés. Une partie de ces exactions a été bien documentée par Human Rights Watch [http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned], notamment pour la période 2001-2003 - http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned
[9] F. Mernissi (1987). « Le harem politique : le Prophète et les femmes ». Albin Michel, Paris. On y apprend notamment que le célébrissime Al-Bokhari – le plus grand des savants de la tradition orale islamique, les hadiths - était au courant de la réputation de Abu Huraïra ; et il rapporte lui-même que « les gens disaient qu’Abu Huraïra racontait trop de hadiths » - Al-‘Uzziy, ‘A., A., S., A. (1981). « Difaa’ ‘An-Abi Huraïra ». Maqtabat Al-Nahda, Baghdad -. Omar Ibn Al-Khatab, second khalif de l’Islam, aurait fait la réflexion suivante : « nous avons beaucoup de choses à dire, mais nous avons peur de les dire, et cet homme là n’a aucune retenue » - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth -. Il aurait en effet retenu plus de 5300 hadiths - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth - reportés dans les six ouvrages musulmans les plus authentiques ; c’est-à-dire très probablement plus qu’aucun autre compagnons de Mahomet ; plus même que les propres épouses même du Prophète comme Aïcha, qui passait déjà à l’époque comme une référence en matière de jurisprudence et de sagesse islamique ! Sans compter que pour rapporter autant de hadiths, Abu Huraïra qui s’est converti à peine deux ans avant la mort du Prophète aurait dû passer son temps à écouter toutes les paroles du Prophète , afin de rapporter plus de sept hadiths par jour (ou un peu plus d’un par jour, si l’on reprends une autre forme de décompte des différentes version d’un même hadith) !
[10] Lors d’un entretien privé avec le Prophète Mahomet, Abu Huraïra lui dit ceci : « je suis un jeune homme et je crains les tourments de son âme, mais je ne trouve pas les moyens d’épouser une femme » [innee rajulun shaabbun wa ana akhaafu ‘alaa nafsee al-‘anata wa laa ajidu ma atazawwaju bihi an-nisaa’a]. Le Prophète garda le silence, même après qu’Abu Huraïra ait réitéré sa déclaration trois fois. Enfin, après la quatrième fois, Mahomet dit : « O Abu Huraïra, la plume est sèche en ce qui concerne ce qui peut être convenable pour ceux d’entre vous. Alors, soit eunuque pour cette raison ou abandonne. » - Bukhari, LXII 8. Pour comparaison, rappelons-nous que lorsqu’Uthman – khalife de l’islam après la mort du Prophète - est venu demander à Mahomet s’il pouvait être autorisé à vivre une vie d’abstinence. Cela lui a été clairement refusé. Abu Huraira semblait donc perturbé par le fait qu’il se sentait incapable de se marier à une femme.
[11] Sunan Abu Dawud – recueil de traditions dites « authentiques » -. Livre de l’Adab, no 4928 (4:282) ; voir aussi le livre de Rowson, E., K..: “The effeminates of early Medina”, Journal of the American Oriental Society, Vol. 111, No. 4. (Oct. - Dec., 1991), pp. 671-693.
[12] Sunan Abu Dawud, Livre 41, numéro 4910.
[13] S. Kugle (2010). « Homosexuality in Islam ». Oneworld Publications, London.
[13b] Hendricks, M. (2010) « Islamic text ; a source of acceptance of queer individuals into mainstream Muslim society” - click here ; voir aussi le livre De Habib, S. (2007). « Female Homosexuality in the Middle East: History and Representations ». Routledge, London ; voir aussi Andrew, W., G. & Kalpakli, M. (2005). “The Age Of Beloveds: Love And The Beloved In Early-Modern Ottoman And European Culture And Society”. Duke university press, où les auteurs décrivent des femmes masculines et fortes au poids d’en tuer un lion à mains nues, un mythe qui enferme toujours la femme sous le joug de la masculinité toute puissante puisque les seules femmes indépendantes serait des femmes masculines - http://books.google.fr/books?id=a30HVkX4UAEC&printsec=frontcover&dq=andrews+and+kalpakli+beloved&source=bl&ots=mzl2fYjZL3&sig=po35gKo7x45TrnejuD3nUqFoUjc&hl=fr&ei=R5N_TZqPK8SxcenQ9IAH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CBsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false - ; voir aussi Kuru, S. (2006). « Kuru, Selim S. 2000. A Sixteenth Century Scholar: Deli Birader and His “Dafi`ü’l-Gumum Ve Rafi`ü’l-Humum.” Unpublished PhD Dissertation. Harvard University”, où l’auteur nous parle de ces femmes qui déambulait dans l’empire ottoman dans des “bordel” ambulant emplis de godemichés et autres ustensiles de plaisirs ; voir aussi Najmabadi, A. (2005). « Women With Mustaches And Men Without Beards: Gender And Sexual Anxieties Of Iranian Modernity ». University of California Press, où l’auteur parle, très succinctement, de “contrat” – probablement de type matrimoniaux – entre certaines femmes de harems – des harems qui parfois pouvaient abriter plusieurs centaines de femmes issues des quatre coins du royaume.
[14] Coran : 17.84-86
[15] L’imam Tarek Oubrou était à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011 pour rappeler que nulle part, ni dans le Coran ni dans la Sunna –tradition orale du Prophète , l’homosexualité n’est condamnée en tant que telle - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html
[16] En 2004, l’homophobie est devenue un délit passible de deux ans d’emprisonnement et de 30 000 euros d’amendes - http://www.leparisien.fr/societe/l-homophobie-va-devenir-un-delit-24-11-2004-2005481660.php ; Rappelons par ailleurs que l’homophobie est un problème qui ne touche pas uniquement les musulmans ; c’est une problématique sociétales qui consiste a déshumaniser un groupe minoritaire bouc émissaire, lorsque le groupe majoritaire se sent en danger - http://www.homosexuels-musulmans.org/infrahumanisation_deshumanisation_violente_et_justice_de_la_reforme_de_l-islam_de_france.html. L’homophobie comme nous venons de tenter de le montrer n’a rien à voir avec l’islam. Un musulman qui serait homophobe et qui utilise l’islam - comme il pourrait utiliser certaines études biaisées en sciences humaines - http://www.kinseyinstitute.org/ - doit être dénoncé pour son comportement personnel, qui n’engage en rien l’ensemble de la communauté musulmane de France dont nous, les HM2F, faisons parti.
[17] Il dit : « le plus menteur des Mohaddithin [compagnons du Prophète qui rapportent les hadiths qu’ils disent avoir entendu] est Abu Huraïra » -
Tabari, Tafsir, op cit, volume XXI, p.157. Ainsi, ‘Omar l’a menacé de l’exiler, et de le renvoyer au Yémen, son pays d’origine, s’il continuait à raconter de tels hadiths - op cit, volume XXI, p.157. Aïcha également rejeta l’un de ses hadiths. Abu Huraïra, rapporte, selon lui, du Prophète Mahomet , qu’une femme croyante maltraitait une chatte en la torturant et que cette dernière a périt en Enfer. Néanmoins, ce témoignage est rejeté par ‘Aïcha ; un disciple raconte : « Nous étions chez ‘Aïcha, et il y avait Abu Huraïra avec nous, Aïcha lui dit : « Abu Huraïra, est-ce toi qui as dit que tu as entendu le Prophète Mahomet déclarer qu’« une femme est allée en Enfer parce qu’elle a affamé une chatte en l’assoiffant » ? « J’ai entendu le Prophète Mahomet dire cela », répondit Abu Huraïra. « Le croyant a trop de valeur aux yeux de Dieu, lui répondit Aïcha, pour qu’il puisse le torturer à cause d’une chatte […]. Abu Huraïra, la prochaine fois, quand tu entreprendras de répéter les propos du Prophète de Dieu, surveille ce que tu racontes » - Shaykh al-Islam al-Hafiz Ibn Hajar al-Asqalani dans al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba, volume VII, p.118. Nous savons là aussi que Abu Huraïra ne supportait pas que l’on maltraita de petits chattons. D’ailleurs son surnom, Abu Huraïra, veut dire en arabe « le père des chatons » ; il a été surnommé ainsi parce qu’il aimait particulièrement les petits chats.
[17] Bidar, Abdennour (2008). « L’islam sans soumission ». Albin Michel, Paris.
http://www.homosexuels-musulmans.org/homosexuality-is-not-a-sin-perversion-according-to-islam.html
neither a crime, nor a perversion, nor a pathology.
For more detailled information about that topic, please read the Green Book
PDF version click here
Nowhere, neither in the Qur’an nor in the Sunna – hadeeth, oral traditions of the Prophet - homosexuality is condemned, as recalled on May 17th, 2010 by the rector of the Mosque of Bordeaux, Imam Tareq Oubrou [1]. According to that statement, today it is a duty to change some misogynistic and homophobic traditions, and talk about real issues, without amalgams, or misunderstandings, or political manipulations.
First of all, the verses mentioning “the people of Lut” in the Qur’an, never speak of homosexuality by nature; homosexuality - المثلية الجنسية - is not mentioned once. The Qur’an mentions violent sex, dominative, inhuman practiced by the people of Sodom and Gomorrah, and other criminal practices that have nothing to do with homosexuality - rape, theft, refusal of hospitality, murder, etc.. [2]. Moreover, their traditional sex was described as unprecedented. It is said in the Qur’an: “How dare you practice a vice than any people before you had practiced” [3]. And we know today that homosexuality has not been “invented” by the people of Sodom and Gomorrah.
Considering that these crimes - rape, theft, etc. - Are characteristic of homosexuals is discriminatory and it is an amalgam. If one replace the term “people of Lot” with “Jews” or “Blacks”, we would see that we cannot now condemned all “Jews” or “Blacks” for a crime committed by a city populated predominantly, 5000 years ago (!), of “Jews” or “Blacks”. In this example, the discrimination and the amalgam are obvious. But when it comes to homosexuality, it is less obvious and some dogmatic Muslims continue to accuse us of all these heinous crimes committed by people who had, among other things, homosexual violent and dehumanizing practices.
Therefore, these sexual practices and are often cited by dogmatic Muslims because they think homosexuality is mentioned in the Qur’an indirectly. But theses violent practices have in fact nothing to do with homosexuality per se. It would be more likely that these sexual practices have been described by the ancient historian, Herodotus: “… Once in a lifetime to sit in the temple of love [dedicated to the goddess Ishtar] and … have sex with a stranger … men pass and make their choice. Whatever the money, the woman never refuses, because that would be a sin, the money being by this act made sacred “[4]. In good faith, these acts do not describe homosexuality per se. These are sexual domineering, violent practices which can be equated with prostitution in public.
These domineering and violent sexual practices also seem to be still in force among the Arabs until shortly before the end of the modern era (nineteenth century), as reported by Khaled Al-Rouyaheb in his wonderful book “Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “[5]. And so the hadeeth attributed to the Prophet Muhammad , that says: “If you find two men to commit the crime of the people of Lut, kill the active and the passive ” [6]: well this hadeeth does not apply to homosexuality per se, but applies to acts of prostitution made in public. Today there is no question of practicing such a punishment for acts of prostitution made publicly [7]. But it will still take time before the Arabo-islamic countries - often within the scope of dictatorial regimes - evolve on these particular issues [8]; dictatorships, despotic regimes, which cannot be honestly considered as Islamic.
Besides this hadeeth was narrated by one of the companions of the Prophet with the most sulfurous reputation, which itself was involved personally with homosexuality. Aisha RAA, with whom Abu Huraïra also had an altercation, said that what Abu Huraïra considered the words of the Prophet , actually was not the word of the Prophet . These are inconsistencies about hadeeth narrated by Abu Huraïra - hadeeths attributed to the Prophet , in reality often misogynistic and homophobic hadeeths - in total contradiction with the facts as reported also by other companions of the Prophet whose reputations are safer. Inconsistencies about Abu Huraïra that have already been highlighted in 1983 by the famous Muslim feminist, Fatima Mernissi in her famous book: “The political harem, the Prophet and women” [9]. We, sexual minorities who are fighting for human rights, must be aware that the opinion of one man of bad reputation is not valid in front of the advice of the wife of the Prophet Muhammad ; Aisha RAA, the closest of his wives, the first scholar woman within Islam.
Plus Abu Huraïra, the companion of the Prophet Muhammad - the reputation of the companions is considered sacred to the majority of Muslims - seemed to be himself questioning about his sexuality. He spoke to the Prophet Muhammad who, far from condemning him, urged him to accept his fate [10]. But Abu Huraïra preferred to marry and have kids. Then he used to be one of the fiercest persecutors of those whom they use to call the “mukhanathun” - مخنثون. The mukhanathun were men effeminate, androgynous men, who had no desire to women, who did not marry women, before whom the Prophet’s wives did not veil with their hijab [11]. Today mukhanathun could have been described as “gay” or “transgenders”. The Prophet defended, proactively, one of these mukhanathun; Abu Huraïra wanted to kill because of his effeminate manners and way of dressing [12]. It is therefore obvious that the opinion of Abu Huraïra on homosexuality was not neutral, and in total contradiction with the ethical position of the Prophet of Islam who, again, defended proactively these individuals belonging to what we call today “sexual minorities”. What religious or political leader had given such an example, one thousand and almost five hundred years ago ?
Moreover about the Arabo-Islamic traditions considered to be “authentic” - often wrongly attributed to the Prophet Muhammad , as we have seen - there is also the hadeeth often quoted saying: ” When two men have sex as did the people of Lut, the throne of the Merciful is shaken [13]. This hadeeth is apocryphal, which means it was added to the Arabo-Islamic tradition long after the death of the Prophet Muhammad who never claimed that the universe can shake simply because of a sexual relation between two consenting individuals. So why do some Muslims, often dogmatic, still repeat this apocryphal hadeeth, if it was so obvious from the Qur’an that homosexuality is sinful by nature!?
Similarly, there is never any mention of feminine homosexuality anywhere. The only hadeeth that talks about sexual relationships between women is also apocryphal, first cited by al-Tabaraani over three hundred years after the Prophet’s death and was added after the elaboration of the six so called “authentic” books of Hadeeths. This fact tends to prove in this case, after the death of the Prophet , that women’s sexuality was controlled by the men in power’s vision, who did not think a woman without a penis could have an “independent” sexuality – for several Muslim scholars, adultery was considered to be the penetration of a penis into a vagina [13b]. Moreover, these apocryphal hadeeths suggests that with the dogmatization of Islam, “Arabs” no longer saw “homosexuality” – defined here as the exclusive research of a same sex partner - as a threat to filiation, a sacred concept for the tribal morality of that time ; but for the first time probably in the history of the Arabo-Islamic world, several decades after the Prophet’s death , this behavior was seen as a pathology [5].
Remember also the verses of that Surat who speaks of the celestial journey accomplished through Jerusalem by Muhammad : “Say: Everyone acts according to its kind - in Arabic shakilat, شكلة - but your Lord knows best who follows the best path. They ask you about the soul. Say: “The soul comes under the command of my Lord, and indeed of knowledge ye have been vouchsafed but little.” If We willed We could withdraw that which We have revealed, and then you will not find anyone to defend you against Us. ” [14]. Here “shakilat” could be translated as “deep nature on which the individual was shaped” or “gender identity”. It is an interpretation certainly much more modern and progressive than most dogmatic Muslims would like to impose. Only God knows why He created us so and why each one is acting a certain way, depending on its gender or sexuality.
In conclusion we believe homosexuality is not a sin by nature, and it is the duty of every good Muslim to fight against homophobic violence, as recalled by the Rector of Bordeaux, Imam Tariq Oubrou [ 15]. More importantly, it is the duty of all good Muslims in France - and elsewhere - to manage a place for sexual minorities within the Muslim community; homophobia is not an opinion but a crime [ 16]. For us all use of the Arabo-Islamic tradition for political purposes can only serve Islamophobic extremists and dogmatic Muslims. Finally, remember that the Prophet himself forbade – according to his faithful companion, the Caliph of Islam Omar ibn Al-Khattab – to base our ethic mainly on his sayings and hadeeths; we have to stick mainly on the Qur’an [17], very probably because he knew that some parties might use his words to change, playing on the misunderstandings, the fundamentally egalitarian and non-violent spirit of Islam [18].
____________________________________________________________________________
Nota Bene (added on the 28th of March 2011)
In some chapters the Qur’an refers to marriage as the union between men and women as a complementary pair. However, other chapters deal with the fundamental nature of the human relationships as a duality with no presence of gender dichotomy. Likely, duality would exist inside of every being. This states the fundamental equality of the spouses and gives a way to a no-gender conception of the human relationships.
“O, people! Care about your commitments with your Lord, Who created with an only soul and from it He created its couple, and from the union of both multitude of men and women were born” (Qur’an 4:1)
“And among His Signs you may find this: that He created couples for you from yourselves to live in peace with them, blowing love and mercy in your hearts. Certainly there are signs in for those who want to see” (Qur’an 30:21).
L.Zahed - founder and spokesman
For the Commission “Color Islam” of HM2F - the citizen network of Homosexual Muslims of France
Back top page
BIBLIOGRAPHY
[1] Le Livre Vert de HM2F a été présenté à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011, à l’occasion de la journée mondiale contre l’homophobie, la transphobie - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html
[2] Coran : 7.80-84, 11.69-83,15.51-77, 21.71-75, 22.42-43, 25.40, 26.159-175, 27.54-58, 29.28-35, 37.133-138, 50.12-13, 54.32-40 37, 66.10
[3] Coran : 7.80
[4] Dening, S. (1996). « The Mythology of Sex », Chapter 3, Macmillan General Reference, New York.
[5] El-Rouayheb, K. (2010). « L’amour des garçons en pays arabo-islamique. XVIe-XVIIIe siècle », p.36. Epel, Paris – In English “ Before Homosexuality in the Arab-IslamicWorld “.
[6] El Tarmidi, recueil de traditions authentiques, numéro 1376
[7] Manifeste CALEM pour la dépénalisation des rapports sexuelles entre adultes consentant – www.calem.eu
[8] Le rapport d’Amnesty internationale sur la question - http://www.amnesty.org/en/library/asset/POL30/003/2008/en/d77ce647-4cd3-11dd-bca2- bb9d43f3e059/pol300032008eng.pdf ; voir aussi le rapport de l’ILGA - http://ilga.org/historic/Statehomophobia/Homophobie_d_Etat_ILGA_2007.pdf ; voir aussi la torture pratiquée par les forces de l’ordre égyptiennes avant la chute de Mubarak - http://www.youtube.com/watch?v=iCHM6LYiBsY&oref=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fresults%3Fsearch_query%3Dtorture%2Begypt%26aq%3Df&has_verified=1 ; voir enfin l’article paru sur Yagg l’interview de Mohamed Mezziane selon lequel « Moubarak a été le premier dictateur arabe à mener une persécution systématique et à grande échelle contre l’homosexualité et les homosexuels entre 2001 et 2005. Des milliers d’hommes ont été arrêtés par la police des mœurs. Les amis et connaissances homos de ces hommes ont été arrêtés aussi, à partir des carnets d’adresses des hommes arrêtés, ou d’une dénonciation obtenue sous la menace. Dans les grandes villes, la police des mœurs a constitué d’énormes fichiers de présumés homosexuels, et ceux-ci étaient souvent harcelés. Une partie de ces exactions a été bien documentée par Human Rights Watch [http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned], notamment pour la période 2001-2003 - http://www.hrw.org/fr/news/2003/07/21/egypt-homosexual-prosecutions-overturned
[9] F. Mernissi (1987). « Le harem politique : le Prophète et les femmes ». Albin Michel, Paris. On y apprend notamment que le célébrissime Al-Bokhari – le plus grand des savants de la tradition orale islamique, les hadiths - était au courant de la réputation de Abu Huraïra ; et il rapporte lui-même que « les gens disaient qu’Abu Huraïra racontait trop de hadiths » - Al-‘Uzziy, ‘A., A., S., A. (1981). « Difaa’ ‘An-Abi Huraïra ». Maqtabat Al-Nahda, Baghdad -. Omar Ibn Al-Khatab, second khalif de l’Islam, aurait fait la réflexion suivante : « nous avons beaucoup de choses à dire, mais nous avons peur de les dire, et cet homme là n’a aucune retenue » - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth -. Il aurait en effet retenu plus de 5300 hadiths - Hajar, B. « Al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba ». Beyrouth - reportés dans les six ouvrages musulmans les plus authentiques ; c’est-à-dire très probablement plus qu’aucun autre compagnons de Mahomet ; plus même que les propres épouses même du Prophète comme Aïcha, qui passait déjà à l’époque comme une référence en matière de jurisprudence et de sagesse islamique ! Sans compter que pour rapporter autant de hadiths, Abu Huraïra qui s’est converti à peine deux ans avant la mort du Prophète aurait dû passer son temps à écouter toutes les paroles du Prophète , afin de rapporter plus de sept hadiths par jour (ou un peu plus d’un par jour, si l’on reprends une autre forme de décompte des différentes version d’un même hadith) !
[10] Lors d’un entretien privé avec le Prophète Mahomet, Abu Huraïra lui dit ceci : « je suis un jeune homme et je crains les tourments de son âme, mais je ne trouve pas les moyens d’épouser une femme » [innee rajulun shaabbun wa ana akhaafu ‘alaa nafsee al-‘anata wa laa ajidu ma atazawwaju bihi an-nisaa’a]. Le Prophète garda le silence, même après qu’Abu Huraïra ait réitéré sa déclaration trois fois. Enfin, après la quatrième fois, Mahomet dit : « O Abu Huraïra, la plume est sèche en ce qui concerne ce qui peut être convenable pour ceux d’entre vous. Alors, soit eunuque pour cette raison ou abandonne. » - Bukhari, LXII 8. Pour comparaison, rappelons-nous que lorsqu’Uthman – khalife de l’islam après la mort du Prophète - est venu demander à Mahomet s’il pouvait être autorisé à vivre une vie d’abstinence. Cela lui a été clairement refusé. Abu Huraira semblait donc perturbé par le fait qu’il se sentait incapable de se marier à une femme.
[11] Sunan Abu Dawud – recueil de traditions dites « authentiques » -. Livre de l’Adab, no 4928 (4:282) ; voir aussi le livre de Rowson, E., K..: “The effeminates of early Medina”, Journal of the American Oriental Society, Vol. 111, No. 4. (Oct. - Dec., 1991), pp. 671-693.
[12] Sunan Abu Dawud, Livre 41, numéro 4910.
[13] S. Kugle (2010). « Homosexuality in Islam ». Oneworld Publications, London.
[13b] Hendricks, M. (2010) « Islamic text ; a source of acceptance of queer individuals into mainstream Muslim society” - click here ; voir aussi le livre De Habib, S. (2007). « Female Homosexuality in the Middle East: History and Representations ». Routledge, London ; voir aussi Andrew, W., G. & Kalpakli, M. (2005). “The Age Of Beloveds: Love And The Beloved In Early-Modern Ottoman And European Culture And Society”. Duke university press, où les auteurs décrivent des femmes masculines et fortes au poids d’en tuer un lion à mains nues, un mythe qui enferme toujours la femme sous le joug de la masculinité toute puissante puisque les seules femmes indépendantes serait des femmes masculines - http://books.google.fr/books?id=a30HVkX4UAEC&printsec=frontcover&dq=andrews+and+kalpakli+beloved&source=bl&ots=mzl2fYjZL3&sig=po35gKo7x45TrnejuD3nUqFoUjc&hl=fr&ei=R5N_TZqPK8SxcenQ9IAH&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CBsQ6AEwAA#v=onepage&q&f=false - ; voir aussi Kuru, S. (2006). « Kuru, Selim S. 2000. A Sixteenth Century Scholar: Deli Birader and His “Dafi`ü’l-Gumum Ve Rafi`ü’l-Humum.” Unpublished PhD Dissertation. Harvard University”, où l’auteur nous parle de ces femmes qui déambulait dans l’empire ottoman dans des “bordel” ambulant emplis de godemichés et autres ustensiles de plaisirs ; voir aussi Najmabadi, A. (2005). « Women With Mustaches And Men Without Beards: Gender And Sexual Anxieties Of Iranian Modernity ». University of California Press, où l’auteur parle, très succinctement, de “contrat” – probablement de type matrimoniaux – entre certaines femmes de harems – des harems qui parfois pouvaient abriter plusieurs centaines de femmes issues des quatre coins du royaume.
[14] Coran : 17.84-86
[15] L’imam Tarek Oubrou était à l’Assemblée Nationale le 17 mai 2011 pour rappeler que nulle part, ni dans le Coran ni dans la Sunna –tradition orale du Prophète , l’homosexualité n’est condamnée en tant que telle - http://www.homosexuels-musulmans.org/IDAHO_17_mai_2010_colloque_assemblee_nationale_francaise_HM2F.html
[16] En 2004, l’homophobie est devenue un délit passible de deux ans d’emprisonnement et de 30 000 euros d’amendes - http://www.leparisien.fr/societe/l-homophobie-va-devenir-un-delit-24-11-2004-2005481660.php ; Rappelons par ailleurs que l’homophobie est un problème qui ne touche pas uniquement les musulmans ; c’est une problématique sociétales qui consiste a déshumaniser un groupe minoritaire bouc émissaire, lorsque le groupe majoritaire se sent en danger - http://www.homosexuels-musulmans.org/infrahumanisation_deshumanisation_violente_et_justice_de_la_reforme_de_l-islam_de_france.html. L’homophobie comme nous venons de tenter de le montrer n’a rien à voir avec l’islam. Un musulman qui serait homophobe et qui utilise l’islam - comme il pourrait utiliser certaines études biaisées en sciences humaines - http://www.kinseyinstitute.org/ - doit être dénoncé pour son comportement personnel, qui n’engage en rien l’ensemble de la communauté musulmane de France dont nous, les HM2F, faisons parti.
[17] Il dit : « le plus menteur des Mohaddithin [compagnons du Prophète qui rapportent les hadiths qu’ils disent avoir entendu] est Abu Huraïra » -
Tabari, Tafsir, op cit, volume XXI, p.157. Ainsi, ‘Omar l’a menacé de l’exiler, et de le renvoyer au Yémen, son pays d’origine, s’il continuait à raconter de tels hadiths - op cit, volume XXI, p.157. Aïcha également rejeta l’un de ses hadiths. Abu Huraïra, rapporte, selon lui, du Prophète Mahomet , qu’une femme croyante maltraitait une chatte en la torturant et que cette dernière a périt en Enfer. Néanmoins, ce témoignage est rejeté par ‘Aïcha ; un disciple raconte : « Nous étions chez ‘Aïcha, et il y avait Abu Huraïra avec nous, Aïcha lui dit : « Abu Huraïra, est-ce toi qui as dit que tu as entendu le Prophète Mahomet déclarer qu’« une femme est allée en Enfer parce qu’elle a affamé une chatte en l’assoiffant » ? « J’ai entendu le Prophète Mahomet dire cela », répondit Abu Huraïra. « Le croyant a trop de valeur aux yeux de Dieu, lui répondit Aïcha, pour qu’il puisse le torturer à cause d’une chatte […]. Abu Huraïra, la prochaine fois, quand tu entreprendras de répéter les propos du Prophète de Dieu, surveille ce que tu racontes » - Shaykh al-Islam al-Hafiz Ibn Hajar al-Asqalani dans al-Isaba fi Tamyiz al-Sahaba, volume VII, p.118. Nous savons là aussi que Abu Huraïra ne supportait pas que l’on maltraita de petits chattons. D’ailleurs son surnom, Abu Huraïra, veut dire en arabe « le père des chatons » ; il a été surnommé ainsi parce qu’il aimait particulièrement les petits chats.
[17] Bidar, Abdennour (2008). « L’islam sans soumission ». Albin Michel, Paris.
http://www.homosexuels-musulmans.org/homosexuality-is-not-a-sin-perversion-according-to-islam.html
One Muslim’s fight to marry Islam with homosexuality
December 12, 2012
One Muslim’s fight to marry Islam with homosexuality
Ludovic-Mohamed Zahed (right) has made headlines by becoming the first French man to be married to another man in a Muslim religious ceremony. In his new book, he tells the tale of his unique journey of faith and love.
By Gaëlle LE ROUX (text)
Ludovic-Mohamed Zahed is an intellectual, an expert on the Koran and an AIDS activist. The 35-year-old also has the distinction of being the first gay man married in a Muslim wedding ceremony in France. “I am sure that if the Prophet Mohamad was still alive, he would marry gay couples,” Zahed confidently told FRANCE 24.
In “The Koran and the Flesh”, Ludovic-Mohamed Zahed retells his personal journey of faith as a Muslim homosexual.
His marriage last February, by an imam-in-training in the Parisian suburb of Sevres, has brought Zahed much attention, even if his marriage is not officially recognised by French authorities.
Zahed has made the reconciliation of Islam and homosexuality his life’s pursuit. He’s fought this battle through his gay rights group, Homosexual Muslims in France (HM2F), and through rigorous academic research.
A student of anthropology and psychology at Paris’s prestigious School for Advanced Studies in the Social Sciences, Zahed is currently preparing his doctoral thesis on Islam and homosexuality.
His first book, The Koran and the Flesh (Le Coran et la chair, Editions Max Milo), which hit French bookstores on March 29, promises to further shine a spotlight on this unique man.
A poignant account of the difficulties growing up as a gay Muslim, the book tells Zahed’s journey across different continents and of his constant confrontations with bouts of humiliation and personal doubt.
Learning to be a man
“Homosexuality is not a choice, and it would be crazy to choose to be gay in the socio-cultural environment I grew up in,” Zahed writes.
Born in Algeria in 1977, he was the second of three children of a modest family. When he was three years old, the family left their home in the Algerian capital of Algiers and settled in Paris, taking up permanent residence in France and only returning to Algeria for short holidays.
Zahed says he was a shy and effeminate boy, realising at eight years of age that he was “between the two: I’m a bit girl, a bit boy.” However, neither his “macho thug” father nor his older brother were willing to accept this dual identity. “I spent my childhood with a father who constantly called me a sissy, a chick, a cry-baby,” he writes. And to teach him “to be a man”, his brother regularly beat him, once going so far as to break his nose. “He was ashamed of his ‘sick’ brother,” Zahed remembers.
Desperate for answers, the teenager plunged himself in religion and was accepted into a Koranic school in Algeria run by ultra-conservative Salafist Islamists. Back in Algeria, he learned to recite part of the Koran by heart, prayed five times each day and strictly observed the teachers’ guidelines.
Mohamed’s spiritual desert
Again, his manners were viewed as too effeminate by his Muslim brothers, who eventually kicked him out of the community. And on 30 January 1995, as Algeria was mired in civil war, a truck packed with explosives devastated downtown Algiers and killed 42 people. The Armed Islamic Group claimed the attack, an event that proved to be a turning point in Zahed’s life.
“That day, I felt an ache in my gut just thinking that, even at the most minimal level, I shared something in common with those people who attacked Algiers,” Zahed writes. The attack and his ostracism from the Salafist school signal “the beginning of a long spiritual desert” for the author, who for 15 years “violently rejected Islam.”
Back in France at age 21, he confessed his sexual orientation to his family. His mother was inconsolable for several months, but his father’s reaction surprised him. “This is the way it is,” the once-unbending man declared. ”I understand. One must accept.”
Before an aspiring imam, Ludovic-Mohamed Zahed (left) and Qiyaammudeen Jantjies-Zahed (right) were united in marriage according to the usual Muslim rituals to wed heterosexual couples.
Despite his break with Islam, the young man still yearned for faith, and turned to Buddhism. “But I realised that misogyny and homophobia were the same everywhere,” he told FRANCE 24, and gradually Islam re-conquered him.
“Little by little I started to pray again, and then I went on my first pilgrimage to Mecca, the source of Islam, to reclaim my religion,” he said. “I rediscovered an interior peace that I hadn’t known since childhood.”
In France, the HIV-positive Zehad founded his first NGO, The Children of AIDS, for which he embarked on a year-long trip across the globe. “It helped me realize that I was a good person. I also realised that I could be gay and have a religious practice.” He founded his second organisation, HM2F, in January 2010.
“Current Islamic ethics condemns this sexual orientation, but in fact nothing in Islam or the Quran forbids homosexuality,” Zahed argued. “Indeed, for centuries, Muslims did not consider homosexuality to be the supreme abomination that they do today.”
A restless peace
When it comes to homosexuality and Islam, Zahed is relentless. “There is nothing about homosexuality that ‘goes against nature’ according to one interpretation of Islam. Quite the opposite,” he argues in The Koran and the Flesh. This idea is the battle flag he carries with him every day.
During the wedding, celebrated in the Parisian suburb of Sevres on February 18, traditional Christian and Hebrew prayers were also invoked in honour of the newlywed’s Catholic and Jewish friends.
His work with HM2F took him to international destinations, including South Africa, where in 2011 he participated in a conference organised by an association similar to his own. There he met Qiyaammudeen Jantjies-Zahed, who, like him, was a devout Muslim man.
Two months later, in June 2011, Zahed and Jantjies-Zahed decided to get married in South Africa, where gay civil marriages and adoptions by gay couples are legal. The couple decided to settle in France, which does not recognise marriage between two men. Nevertheless, it’s in France where they celebrated their religious union.
Despite labyrinthine administrative procedures that his spouse Jantjies-Zahed must now face in order to remain in France, and despite the threatening emails and phone calls that continue to hound him, Zahed says it is all worth it.
“I have found calm,” the smiling man says. “I could die tomorrow. I’m finally at peace.”
http://www.france24.com/en/
Абонамент за:
Публикации (Atom)
Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.
СОДУ "Нювваб" гр. Шумен
Абонирайте се за
Публикации
Всички коментари