Съмнително е и позоваването на "юдейско-християнските стойности"

Европа | 09.03.2011

Време е за свят без богове

Кому се кланяме?

Дали ислямът е част от Германия или не? Този провокативен въпрос периодически поражда ожесточени дискусии, в които политиците дават най-противоположни отговори. Един по-различен поглед върху нещата предлага Филип Блом:

Блом излага аргументите си на страниците на в. "Франкфуртер Рундшау":

Според Блом истинската трагедия на примитивното разграничаване от исляма в Германия се корени в две исторически илюзии. Така както не съществува един-единствен вид ислям, няма и едно "християнство". Религиите, за разлика от футбола например, не разполагат с общ правилник, нито пък със съдии, които да казват кое е правилно и кое не. Затова пък има множество различаващи се традиции и направления.

А кръстоносните походи?

Способни ли сме на съвместен живот, встрани от религиозните догми?

Съмнително е и позоваването на "юдейско-християнските стойности", които се цитират, за да предизвикат прилив на човеколюбие и етническа универсалност, макар че светите книги и на двете религии в миналото са били оправдание за най-жестоки престъпления, етнически чистки и многократни убийства, пред които някои екстремисти-ислямисти биха изглеждали невинни като момчешки хор.

При това се пропуска, че стойностите на нашето днешно общество не са нито християнски, нито еврейски, камо ли пък изобщо религиозни. Това са стойностите, които сме възприели от времената на Просвещението. Да се дебатира дали ислямът, юдейството, футболът или каквото и да е друго са част от днешна Германия, означава да се откажем от целта за договаряне на съвместни стойности, които да остават стабилни и непоклатими дори във времена на кризи.

Единственият начин да се постигне това е като не се дава превес на определени религиозни мнения в обществения дебат над други, а тази позиция е формулирана още преди 250 години от просветители като Дидро. Принципите на това Просвещение се доказаха като сериозни обществени устои в продължение на два века, защото създават пространство за съвместни духовни усилия и интелектуални възможности, встрани от религиозните догми и теологичните рефлекси.

Рисковете на преситеността

Интеграцията - мисия невъзможна?

Нашето културно и обществено настояще все още се доминира от необмислени религиозни виждания. След 1989-та и краха на големите /и доста религиозни/ идеологии, нашето преситено общество рискува да загърби принципите на Просвещението поради своя мързелив начин на мислене.

Ние доволно се отпускаме в меките кресла на религиозните инстинкти, без да схващаме върху какво всъщност седим. А едно общество, което наистина е в състояние да интегрира, не се нуждае от нищо друго така спешно, както от светски консенсус, встрани от всякакви религиозни претенции и теологични догми.

АГ, ФР, ФБ, Б. Узунова, Д. Попова-Витцел

дв / Минаре България