Войната в Газа е предизвестена от година и половина

29. 12. 2008

Войната в Газа е предизвестена от година и половина

Гасан Насър

Вече трети ден протича израелската военна операция „Разтопено олово” в ивицата Газа. Световното обществено мнение надигна глас за прекратяването на кръвопролитията. Убитите са над 300, ранените са хиляди. Арабското общество се наелектризира в подкрепа на палестинците в бомбардираната територия. Демонстрантите в Египет, Ливан, Йемен и Йордания издигнаха радикални лозунги. В Ливан лидерът на радикалното шиитско движение „Хизбула” Хасан Насрала заплаши Израел с повторение на събитията от 2006 г. Той призова египетския народ да излезе на улицата и да отвори със сила пропусквателния пункт „Рафах” между Египет и Газа. В Аман депутатът Халил Атия от ислямисткия „Фронт за ислямско действие” показно изгори знаме на еврейската държава. Саудитският шейх Ауад Карни издаде фетва, в чиято основа залегна принципа „кръв за кръвта”. Той призова да се нанасят удари срещу интересите на Израел по цялото земно кълбо. Арабски правозащитни организации провеждат мероприятия в солидарност с палестинците в Близкия Изток. В Лондон, Берлин, Копенхаген, Мадрид, Виена и Никозия техни активисти се събраха пред израелските дипломатически мисии, а някъде и пред тези на Египет и Мавритания. Двете държави, заедно с Йордания, са единствените арабски страни, които поддържат дипломатически отношения с Тел Авив.

Реакциите на Съвета за сигурност на ООН, Организация ислямска конференция, Лигата на арабските държави, Ватикана, САЩ, Русия, отделните страни-членки на Европейския съюз, в това число България, Турция, Индонезия и други не закъсняха. Нюансите обаче са очевидни. Докато арабско-мюсюлманските държави категорично осъждат Израел, то САЩ прехвърлят отговорността за случващото се върху движението „Хамас”. ООН и европейските столици поставят акцент върху необходимостта от незабавно прекратяване на огъня, внушавайки своя неутралитет.

Редица експерти отбелязват, че въпреки сходството на броя на жертвите между настоящия конфликт и този в Кавказ през август 2008 г., международната реакция не е тъждествена. Очевидно биографиите на двете кризисни ситуации са коренно различни, за да има съизмеримост в оценките на световното обществено мнение. Мнозина наблюдатели характеризират случващото се в Газа с поредната арабско-израелска война, за чиито причини не е необходимо дълго да се разсъждава. Фактът, че в конкретния случай обаче дори палестинският президент Махмуд Абас прехвърли отговорността за събитията върху „Хамас” е показателен и загатва, че все пак има някаква отлика с предишните сходни кризи. Въпреки че Египет извика израелският посланик в Кайро за обяснения и нарече действията на Израел „агресия”, противоречията между местните власти и ислямисткото движение отново излязоха на повърхността. Египетският външен министър Ахмед Абу Гайт отговори на въпроса защо неговата страна не е отворила КПП „Рафах”, за да приеме ранените палестинци по следния начин: „Египет отвори „Рафах”, а защо не идват ранените – попитайте движението, което владее Газа.”

До сегашните кървави събития се стигна след поредица от актове на насилие, които са свързани в логическа причинно-следствена връзка. Всяка една от двете страни излага своите аргументи. Тел Авив посочва факта, че преди една седмица именно „Хамас” анулира примирието и започна да изстрелва ракети по южните израелски градове. Говорителят на израелското външно минитерство Игал Палмор подчерта, че това не може да продължава вечно. В същото време „Хамас” обвинява еврейската държава за прилагането на геноцид по отношение на населението на ивицата Газа, налагайки й блокада. Там се чувства постоянен недостиг на храна, вода, електричество и стоки от първа необходимост. Многократно чужди кораби или самолети с помощи за бедстващите хора са връщани от властите на Израел и Египет.

Всъщност, генезисът на настоящата криза се корени в превземането на властта в ивицата Газа от радикалното движение „Хамас” през юни 2007 г. То наложи със сила своите управленски принципи върху тази територия, прогонвайки органите за сигурност на палестинската автономия, представлявана от президента Махмуд Абас. Сблъсъците между привържениците на „Хамас” и „Фатах” през ноември 2007 г. бяха не по-малко ожесточени от настоящите. Жертвите бяха десетки, а ранените – стотици. С течение на времето „Хамас” започна да създава своя държава, чиито фундаменти се различават коренно не само от тези на Израел, но и на египетската и на палестинската политическа организираност. Опитите на Египет да създаде единно легитимно палестинско политическо тяло на базата на помирението между „Хамас” и „Фатах” се провалиха. Отговорът на въпроса за легитимността на палестинското управление увисна във въздуха, тъй като през януари следващата година изтича мандатът както на настоящия президент Махмуд Абас, така и на мъртвородения парламент, в който мнозинство получи ислямисткото движение. На този етап не е възможно да се организират нови избори.

Египетският журналист Хисам Тамам лансира тезата, че съществуването (или по-скоро оцеляването) на парадържавната структура на „Хамас” в Газа през относително дълг период от време, какъвто е година и половина, поставя под заплаха едновременно националната сигурност и на Израел, и на Египет. Тамам поставя логическия въпрос дали тези две държави могат да си позволят риска на техните граници да се появи „Ислямско емирство Хамас”, чиито политически характеристики да наподобяват тези на държавата на талибаните в Афганистан. Журналистът счита, че все пак потенциалният „Хамасистан” никога няма да наподобява одиозното талибанско творение от периода 1996 – 2001, тъй като двете движения имат коренно различна тактика за реализирането на своите цели. Прагматизмът на „Хамас” отведе неговите ръководители дори до контакти с руското ръководство, въпреки протестите на чеченската съпротива, само за да се преодолее международната изолация, наложена от САЩ и Израел.

Едно е несъмнено, че властовите позиции на „Хамас” в Газа постоянно ще засилват влиянието на опозиционното ислямско движение в Египет „Мюсюлмански братя”. Двете групировки принадлежат към единно идеологическо семейство. Дори „Хамас”, с голяма доза относителност, може да се възприема като дериват на египетските религиозни радикали. Въпреки своята организационна самостоятелност, „Хамас” изпитва идейна близост към опонентите на партията на президента Мубарак. От друга страна, египетските „Мюсюлмански братя” винаги са поставяли палестинската кауза като централна в своята политическа платформа. Затова в съзнанието на многобройните египетски избиратели постепенно ислямистка Газа ще се превърща в реална управленска парадигма и алтернатива на властта на светската Националнодемократична партия. Иманентната непреодолима връзка „Хамас” – „Мюсюлмански братя” тласка Египет да бъде непримирим към политическите изяви на палестинските радикали.

Кайро подозира, че „Хамас” не е в състояние да прагматизира своите отношения с него по модела на контактите си с Дамаск, поради причини от чисто географско естество. Палестинските ислямисти отдават предпочитания на сътрудничеството с президента Башар Асад и напълно игнорират връзките с потенциалните си съидейници от сирийските „Мюсюлмански братя”. Доказателство е фактът, че председателят на Политбюро на „Хамас” Халед Машаал живее постоянно в сирийската столица и се радва на топло гостоприемство. Проблемът е, че все пак Сирия не граничи с Газа, за разлика от Египет, през чийто КПП „Рафах” преминава огромен пътникопоток. През него могат да преминат лица, които са в състояние да осъществят атентати в Египет, както се случи през последните години. По принцип властите в Египет възприемат Газа като възможен генератор на религиозен радикализъм, който стимулира засилването на ислямистките движения вътре в страната.

Настоящите израелски бомбардировки поставят фундаменталния въпрос за съдържанието и бъдещето на държавността в Газа и само в известна степен обслужват вътрешнопартийни израелски проблеми (парламентарните избори в еврейската държава са през февруари 2009 г.) Анализът на обектите, срещу които са съсредоточени мнозинството удари на израелската авиация показва, че става въпрос за символите на държавата – полицейски участъци, седалището на „Хамас”, сградата на местната власт, съдебни помещения, генералния секретариат на Министерски съвет, помещения на бригадите „Езедин Касам”, ислямския университет, летището и други. Повечето пострадали са бойци на „Хамас”.

Остава без отговор обаче големият въпрос дали ще бъдат постигнати целите на израелската операция. Неслучайно израелската преса е разделена между приветстването на военните удари и очевидно изразения песимизъм. Спомените от резултатите от войната между еврейската държава и „Хизбула” през юли 2006 г. е още твърде пресен. Настоящото състояние на военните формирования на радикалната шиитска партия показва, че Израел отдавна е преминал етапа, през който за 6-7 дни нанасяше безапелационно поражение над арабите. За съжаление новите военни реалности са придружени с много жертви и то най-вече сред мирните граждани, включително деца, въпреки че атаките са насочени срещу държавни обекти.ориентбг