Барак Обама квалифицира като изтезание прилагания от ЦРУ при разпити уотърбординг,симулиращ удавяне на разпитвания

От света | 13.02.2009

Дилемата на Обама относно изтезанията в ЦРУ

Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ще сложи ли Америка край на изтезанията?

Барак Обама квалифицира като изтезание прилагания от ЦРУ при разпити уотърбординг, симулиращ удавяне на разпитвания. Може ли обаче онова, което по времето на Буш се смяташе за легално, сега да бъде преследвано?

Тази е една от многото наследени от новия президент дилеми. На 11 януари Обама даде интервю за телевизия ЕйБиСи. Зададен му бе и въпрос за "уотърбординг" - практикувания от тайната служба вариант на т.н. "стабилен разпит". Разпитваният има усещането, че се дави. Отговорът на президента бе пределно ясен: "Смятам, че "уотърбординг" е изтезание, а по време на моя мандат няма да се практикуват изтезания."

Три дни по-късно вестник "Уошингтън Поуст" излиза със заглавието: "Затворникът бе изтезаван, казва служителка на САЩ". За пръв път високопоставена правителствена служителка от администрацията на Буш потвърждава съвсем официално "Ние изтезавахме Мохамед Ал Катани". Ал Катани е родом от Саудитска Арабия. Властите на САЩ смятат, че затвореният в Гуантанамо е бил 20-ият човек в атентатите от 11 септември 2001 година. От над 7 години Ал Катани е в Гуантанамо, където е бил изтезаван.

Лишаване от сън, побой, излагане на студ

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Активисти протестират срещу прилагането на "уотърбординг"

Затворникът е трябвало да се изправя гол пред разпитващи го служителки. Поставяли му кучешка каишка около врата и го карали да "служи" като куче.

Колко са били на брой случаите на изтезания, е оспорвано. Факт е обаче, че правителството на Буш смята тези методи за водене на разпит за легални. Бившият президент Джордж Буш каза: "Отхвърлям решително понятието "изтезание". Всичко, което сме правили, има законова основа. Иначе не бихме го направили".

Бившият вицепрезидент Дик Чейни признава: "Прилагахме "уотърбординг". Това беше необходимо, за да защитим страната от по-нататъшни атаки. Това не е изтезание. Ние не изтезаваме. Нямам причина да предполагам, че някой е нарушил съответните ни правилници и договорни задължения."

Бившият директор на ЦРУ Майкъл Хейдън открито призна, че най-малко трима пленници на САЩ са били подлагани на "уотърбординг". Само че и Хайдън отказва да признае метода за изтезание. Сега въпросът е, дали администрацията на Обама ще предприеме юридически стъпки, или поне в рамките на един вид "Комисия за установяване на истината" ще се опита да разследва практикуваните изтезания. Досега Барак Обама избягва интервюта по въпроса.

"Никой не стои над закона. Същевременно обаче мисля, че трябва да гледаме напред, а не назад", казва Обама. В интервюто пред телевизия ЕйБиСи президентът бе отново запитан: Ще има ли парламентарна комисия по темата? И ще бъде ли поставена задача в тази връзка на правосъдния министър? Отговорът на Обама гласеше:

"Още не сме взели окончателно решение. Инстинктът ми ми казва: би трябвало да си осигурим, в бъдеще да постъпваме правилно. Това не означава, че хора, които очевидно са нарушили закона, няма да бъдат преследвани."

Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Тези кадри от Абу Гариб разтърсиха световната общественост

Ще бъде ли потърсена отговорност?

Какво означава това обаче в действителност? Джонатън Търлей е професор по конституционно право в университета "Джордж Уошингтън". Той е убеден застъпник на тезата, че обвиненията в изтезания срещу отговорните лица от администрацията на Буш трябва да бъдат преследвани съгласно наказателния кодекс:

"Ако не разследваме и обвиним никого по въпроса, какво казва това за страната ни? Други нации, страни от Третия свят, потърсиха от политическите си лидери отговорност за военнопрестъпления. А ние поради някаква си причина смятаме, че военнопрестъпления се извършват само от други нации."

Не само президентът Буш бе на мнение, че хората от тайните служби на САЩ трябва да имат имунитет срещу наказателно преследване. И Конгресът на САЩ, в това число и с вота на множество демократи, прие през 2006 година закон, забраняващ търсенето на отговорност от агентите със задна дата. Редица политици-демократи, които сега се възмущават от фактите във връзка с изтезанията, би трябвало отдавна вече да са наясно, че политическите лидери са били редовно запознавани на тайни заседания с практикуваните методи за водене на разпит."Дойче веле"

Уважението към мюсюлманския свят е жизнено важно.

Обама: "Войната с тероризма свърши"

2 Февруари 2009

в. Ню Йорк таймс

Роджър Коен

Президентът на САЩ Барак Обама. Снимка: Ройтерс

В първото си телевизионно интервю от Белия дом за базирания в столицата на Обединените арабски емирства, Дубай, информационен канал “Ал Арабия” президентът Обама зарови томахавката: “Войната с тероризма свърши”. Да, глобалната битка под мотото “Който не е с нас, е против нас”, така наречената “дълга война”, в която свободолюбивият Запад се изправи срещу неразличимите сили на злото, обхващащи всичко от Ал Каида до елементи на палестинското национално движение под етикета “ислямофашизъм”, приключи.

От значение е това, което остана несвършено: разгромяването на терористичните организации. Това не е война, а стратегическо предизвикателство.
Отказът на новия президент от приетата от Буш след 11 септември доктрина е сериозен пробив. Той не решава нищо, но открива пътя към сближаване със захвърления от дълго време в лагера на “противниците” мюсюлмански свят. Манихейската пропаст на противопоставянето не би могла да доведе до нищо добро в Израел и Палестина, Афганистан или Иран.

Обама заяви: “Важен е езикът, който използваме.” Това е така. Той заяви, че ще бъде “много прецизен в разграничаването между организации като Ал Каида, която приема методите на насилието и на терора и ги използва, и хората, които може и да са на различно мнение от това на моята администрация и да не подкрепят определени действия, или имат собствено виждане за условията, при които трябва да се развиват страните им. Нормално е да имаме разногласия, но трябва да се отнасяме с уважение един към друг”.

Буш обичаше да прави разлика между терористите и умерените, свободолюбиви мюсюлмани във въображението му. Обама прави едно много по-важно разграничение: между онези, които са твърдо решени да разрушат Америка с насилие, и другите, които просто не харесват, имат различно мнение или са разочаровани от Америка. В наши дни голямото мнозинство на мюсюлманите по света попада във втората категория. Обама правилно използва
арабскоезичната телевизия “Ал Арабия”, за да приведе доводите си пред тях.
Тонът му беше поразително различен. Той беше изискан, почтителен, самокритичен и уравновесен там, където администрацията на Буш беше безцеремонна, дръзка, превзета и едностранчива във възприетата от нея политика “Израел никога не греши”.

Говорейки, докато новият пратеник за мир в Близкия изток Джордж Мичъл заминаваше на осемдневно посещение в региона, Обама определи целта на мисията му като “изслушване”, “защото прекалено често Съединените щати започват с диктат”. Обама отиде дори по-далеч. Изреждайки членове от собственото си семейство с мюсюлмански произход и споменавайки, че е живял известно време в мюсюлманска държава (Индонезия), той постави на местата им националните интереси и собствената си роля.

Обама заяви, че задачата му е да убеди мюсюлманите, че “американците не са ваш враг” и да убеди американците, че уважението към мюсюлманския свят е жизнено важно. Обама изтъкна, че целта му е да служи не само на американските интереси, но и на интересите на обикновените хора (разбирай мюсюлманите), страдащи от “бедност и липса на възможности”. Това е важен идеологически скок за един американски лидер - от приетата след края на Студената война доктрина за
американското лидерство към нова доктрина на приобщаването, продиктувана от глобализацията, от “вземащия решенията” до нещо като “главен посредник”. Аз приветствам тази промяна, защото тя се основава на реализъм; светът се промени и сега се поддава само на убеждаване, не и на диктат от страна на американците.

Все пак думите не променят факта, че предизвикателството, пред което се изправя Обама след войната в Газа, е огромно. В Иран, където антиамериканската реторика е прекалено голяма опора на трийсетгодишната ислямска революция, за да бъде пожертвана с лека ръка, интервюто на президента беше посрещнато хладно. Причината беше, че правителството одобри законопроект за разследване и съдебно преследване на предполагаеми военни престъпления по целия свят, но в същото време оправда израелското нападение в Газа.

Президентът Махмуд Ахмадинеджад заяви, че промяната, към която се стреми Обама, е добра, но би била правдоподобна само ако Америка най-малкото се извини на Иран за ролята си в преврата от 1953 г. Крайният ежедневник “Кейхан” писа: “Обама върви по стъпките на Буш.” Наистина, Обама заяви, че ще се стреми към диалог с Иран и възхвали величието на персийската цивилизация, макар че осъди заплахите на Иран срещу Израел, ядрената му програма и “подкрепата за терористични организации в миналото”.

Американско-ирански диалог ще трябва да бъде основан на една от любимите думи на Обама: уважение. Съединените щати подцениха гордостта на иранците и пламенната им привързаност към независимостта на една вече пострадала от намесата на Запада нация. Поощренията и заплахите няма да доведат до никъде. Нито пък съсредоточаването единствено върху ядрения проблем, защото той не представлява целия диапазон на американските и иранските интереси, някои от които са общи, а други - предмет на разгорещен спор. Сигурно е, че в отношенията с Иран, както и с останалите страни от Близкия изток, ще има трудности. Терористите ще ни атакуват. Обама ще бъде отричан. Но както Мичъл знае от опита си при постигането на примирие в Северна Ирландия, най-важното нещо е постоянството.

Тони Блеър, сегашният пратеник за мир в Близкия изток и някогашният партньор на Мичъл в Белфаст, веднъж се изказа по следния начин: “Единствената причина за пробива ни в преговорите в Северна Ирландия беше, че им отделихме такова внимание и време, че всяка дреболия, която вървеше не както трябва - а всичко, което можеше да се издъни, рано или късно се издънваше - през цялото време беше управлявана и коригирана. Той описа преговорите така: “Винаги, когато не можем да ги доведем докрай, трябва да ги ръководим, докато можем да започнем отново да разплитаме възела.”

Буш имаше погрешната идеологическа основа. Обама я поправи, като сложи край на войната с тероризма. Сега предстои тежката близкоизточна задача на “решаване - ръководене - решаване”. Тя ще изисква постоянното внимание на президента.

По БТА

Обама и Кирил - чудодейци?

FreshCoffeeShop - Get fresh delicious Turkish and Arabic coffee!

От света | 31.01.2009

Обама и Кирил - чудодейци?

Руският митрополит Кирил - носител на надежда за диалог
Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Руският митрополит Кирил - носител на надежда за диалог

Седмичните вестници насочват вниманието на читателя към две личности, с които са свързани големи очаквания. "Ди Цайт" посвещава кратък коментар на ерата "Обама", а "Райнишер Меркур" портретира новия руски патриарх Кирил.

Барак Обама сякаш вече произвежда малки чудеса, коментира "Ди Цайт". Есперти по образованието съобщиха, че чернокожите деца вече полагат значително повече усилия в часовете. Вярно, успехът им още не може да се измери конкретно, но доброто желание е налице. Досега афроамериканските ученици твърде често правеха впечатление най-вече с лошите си бележки и с ранното напускане на образователната система - днес обаче мнозина от тях вече мечтаят един ден да станат президент. А за тази цел човек трябва да умее да чете и пише и поне малко да смята.

Все повече чернокожи републиканци от калибъра на Кондълиза РайсBildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Все повече чернокожи републиканци от калибъра на Кондълиза Райс

Обама облъчва дори и републиканците

Доскоро чернокожите политици в тази партия се брояха на пръсти, а онези от тях, които се добираха до върховете - като Колин Пауъл или Кондълиза Райс - изглеждаха твърде безпомощни. Идната седмица републиканците ще избират нов председател и - виж ти! - сред кандидатите са двама именити и не съвсем отписани от състезанието афроамериканци, четем още в либералнитя седмичник Ди Цайт.

Близкият до Католическата църква Райнишер Меркур избира от седмицата едно важно църковно събитие: встъпването на новия руски патриарх. Кирил, който от 1989 година ръководи международните дела на църквата, отдавна е кандидат за ръководител. 63-годишният духовник е суверенен, убедителен и диалогичен - все качества, които му помагаха в продължение на 20 години да защитава консервативните позиции за своята църква пред западния свят, изглеждащ твърде заплашително в очите на православните.

Ще успее ли Обама да изпълни очакванията?Bildunterschrift: Großansicht des Bildes mit der Bildunterschrift: Ще успее ли Обама да изпълни очакванията?

Признание на Запад, гняв в собствените редове

Той за пръв път се прояви като реформатор през 2000 година, когато - след четиригодишна подготовка - представи нещо като социална харта на своята църква, където се правеше предпазливо разграничение спрямо държавата и се отхвърляше необуздания религиозен национализъм. Това му донесе признанието на Запада и гнева на младите традиционалисти в неговата църква.

В края на коментара се изброяват още няколко пречки пред подобряването на отношенията между Руската православна църква и Ватикана. А заключението на автора звучи така: Кирил е достатъчно разумен, за да се погрижи за добрите контакти. Та нали предявява претенции за участие в изграждането на Европа, давайки важен принос с вярата и традициите на своята църква, възродила се по един почти чудодеен начин. Такова нещо не може да стане срещу Запада, то е възможно единствено в диалог с него.

Обобщение на Александър Андреев

"Дойче веле"

Американците не са врагове на мюсюлманите

Снимка:нет

Обама подава ръка на мюсюлманите US президентът даде първото си интервю за арабския тв канал "Ал Арабия" Американците не са врагове на мюсюлманите. Това каза новият американски президент Барак Обама в първото си телевизионно интервю. Твърде показателно е, че той избра да го даде пред базираната в Дубай тв мрежа "Ал Арабия". 24-часовият спътников новинарски канал е собственост на шурея на краля на Саудитска Арабия и се твърди, че се гледа от 23 милиона души в Близкия изток. САЩ ще протегнат ръка за приятелство на Иран, ако той също е готов "да отвори юмрука си", каза президентът. Обама призна, че САЩ са правили и грешки, но подчерта, че неговата администрация ще следва по-открит дипломатически подход. "Както казах вече в моята реч при инагурацията, ако страни като Иран са готови да отворят юмрука си, ще открият протегнатата ни ръка", посочи Обама. "За нас е много важно да използваме всички инструменти на властта в САЩ, включително и дипломацията, в отношенията ни с Иран", посочи новият хазяин на Белия дом. Що се отнася до мира в Близкия изток, Обама повтори, че неговата администрация ще подкрепя сигурността на Израел, но израелците ще трябва да направят и няколко трудни избора. "Ние не можем да се налагаме на израелците и на палестинците какво е най-добро за тях. Те ще трябва сами да вземат решенията си", продължи президентът. "Аз обаче смятам, че е дошло време и двете страни да осъзнаят, че трябва да се върнат около масата за преговорите", посочи той. Обама допълни, че правителството му ще възприеме всеобхватен подход към отношенията с мюсюлманския свят. "Не можем да мислим само за палестинско-израелския конфликт, а да подминаваме онова, което се случва в Сирия, Иран, Ливан, Афганистан или Пакистан. Тези неща са взаимно свързани", подчерта той. Президентът каза, че правителството му започва да изпълнява обещанията от предизборната кампания с назначаването на бившия сенатор Джордж Мичъл за свой пратеник в Близкия изток. "Той ще започне да изслушва, защото твърде често САЩ се опитват да диктуват", призна президентът. Въз основа на видяното и чутото от него ще формулираме конкретни отговори, посочи Обама. Президентът каза също, че ще изпълни обещанията си да изтегли войските от Ирак.стандарт