:::
Ардино
Първият писмен извор за град Ардино са записките на френския изследовател Огюст Винекел от 1847 г., който пише: “Джамията на Иридере – това мохамеданско село състоящо се от махали, разположени по долината се забелязва на доста голямо разстояние.
Стаи, предназначени за пътници и обшир ни бояджийници, се намират близо до джамията. Старото име на гр. Ардино е Иридере по името на малката река, която тече през селището.През османско влади-чество Иридерска околия заема средищно географско положение в султанската земя Султанери.След Руско-турската война тя е присъединена към новосъздадения Гю-мюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX в. Иридере е малко селище с няколко бараки на чаршията и една джамия (запазена и до днес) и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 година населението на Иридерска каза е общо 34 338 души. След Първата световна война се включва в Мастанлийски окръг. През 1934 г. Иридере се преименува в Ардино и заедно с десетте села: Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чамдере, образува Ардинска околия и се включва в състава на Старозагорска област. През 1960 година Ардино е обявен за град.
В гр.Ардино има изграден Музей през 70-те години, който в момента се реставрира и ще се възстанови музейната сбирка.В централната част на града е разположена Джамията, която е строена през ХV век и е реставрирана през ХІХ век.В града има и църква, която е реставрирана през 2003 година.
Забележителности
Дяволският мост е построен върху живописен тесен пролом през Османския период. През него е минавал път, свързващ района на днешния Пловдив, през прохода Маказа с Беломорието.
Моста е трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата.Срещу течението са дозирани вълноломи. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см.Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан " Печатът на Соломон".
Тракийското светилище “Орловите скали” край гр.Ардино.
На около два километра от града се намират така наречените Орлови скали. На високите скали има издълбани 97 скални ниши с размери 32-45-50. Дълбочината им е 8-12 см. Предполага се, че в тях са поставяни оброчни плочи или глинени съдове, свързани с култа към умрелите. Такива ниши има и в скалите до селата Безводно, Сухово и Дъждовница. По голямата част от пътя е достъпен за високопроходим автомобил, а останалата част – пеша.
3. Природната забележителност “Хладилника”. | ||
Намира се северно от гр.Ардино, до устието на река “Давидковска”, при вливането и в река “Арда”. Представлява хладилна пещера, може да се използва за естествен хладилник. През топлите месеци лъха студен въздух. До него може да се достигне с автомобил. В района на “Хладилника" е построена малка уютна хижа с 12 места собственост на Държавното лесничейство. | ||
4. Тракийската крепост “Калето”. | ||
Със Заповед №550 / 07.05.2003 г. на Министъра на околната среда и водите за природна забележителност е обявено и историческото място “Калето” с площ от 0,5 ха находящо се на 500 м от тракийското светилище “Орловите скали”. Намира се на 500 м. от Орпловите скали. Крепостта е изцяло разрушена. | ||
5. Крепостта “Кривус” край с.Башево. |
На три километра от с. Башево се намира крепостта „Кривус". За нея споменава още византий-ският летописец Георги Акрополит.Построена е на изключително стръмен рид, заобиколен от трите страни от р.Арда. Южната половина на крепостта е заета от цитадела-замък.Снабдявала се е с вода от реката посредством подземен тунел.На водослива на р. Боровица с яз.„Кърджали" са останали сле-ди от крепостта “Хисара”. Тя е с голяма площ, с масивни, дебели до2 м стени. По земята има разпилени каменни фрагменти и бойни топки от стенобойни машини.
http://estet.log.bg / Минаре България
Няма коментари:
Публикуване на коментар