ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
Джамия и три големи сгради в централната част на Русе лежат върху кал, сриват се с всеки изминал ден и заплашват да затрупат хората в тях. Постройките се крепят изправени на земята единствено с божията помощ и макар че русенската управа е наясно с бедствената ситуация, до този момент обитателите им не са изведени от опасното място. Общината в дунавския град просто не разполага с жилища, в които да настани хората, чийто живот е застрашен. Очевидно е, че историята на печално известния блок „Калофер", който се цепи на две, но 200 души продължават да живеят в него, се повтаря.
Сградите се намират на кръстовището на оживените улици „Скобелев" и „Николаевска" и са строени отдавна. Джамията е вдигната преди Освобождението и е една от най-старите постройки в Русе, а жилищните кооперации са от 1924 година. В тях живеят 15-ина души, за които това място е единственият дом. На гърба на джамията, откъм улицата и на първия етаж на жилищните постройки има магазини, в които потокът от клиенти е непрекъснат.
Трагедията за обитателите започва малко след 3 март тази година. Тогава те забелязват, че мазетата се пълнят бързо с вода. Извиканите аварийни екипи установяват, че се е спукал стар чугунен водопровод, който е тлял с години. Направените сондажи на дълбочина 18 метра показват, че земната основа там е течно-пластична консистенция или, казано по-просто, кал. Тя няма носеща способност, а влажността на почвата в диаметър 35 м от мястото на аварията е 32 процента при допустима 18-23.
Оттам насетне започват страхотиите. Пред очите на ужасените хора стените започват да се пукат, а шумът от рушенето на сградите е смразяващ. С всеки изминал ден отворите нарастват и се появяват нови. В джамията стените се разделят с 10-сантиметрови цепнатини, в магазините положението не е по-различно. Молитвеният дом веднага затваря, а наемателите на търговските обекти прекратяват договорите и тръгват да си търсят друго място. Някои обитатели на жилищата не издържат на ужаса и отиват да спят при роднини. За други обаче това е единственото място, където могат да останат.
Имамът Сеит Таракчъ показва пукнатините по джамията, появили се преди две седмици.
Стените в дома на Стоянка Кафеджиева се цепят, но тя няма къде да отиде.
Руската еврейка Есфир Алхазова и българинът Младен Младенов няма къде да отидат. Големият им син е загинал преди години при катастрофа в Русия. Малкият е в Санкт Петербург, страда от хронично заболяване и живее в тесен дом със семейството си. Възрастните хора твърдят, че преживяват общо със 183 лева месечно и не могат да излязат на свободен наем.
Няма къде да отиде и Бисерка Балканджиева, която гледа болната си 90-годишна майка. В нейния дом щетите са най-големи, а по зла ирония на съдбата жената е строителен инженер.
83-годишната Стоянка Кафеджиева също стои в дома си. Възрастната жена твърди, че никой не е дошъл да им съобщи какво е действителното състояние на сградата, макар че всеки ден идват да правят различни замервания. Есфир Алхазова сподели също, че до този момент никой от общината не е идвал да разговаря с тях и не им е предложил да се преместят във временно жилище. Рускинята, която е и поетеса, се зарадва на екипа на „Монитор" и поиска да напише на страниците на вестника отворено писмо до кмета Божидар Йотов, в което да го помоли за съдействие. Наемателката на два от магазините Татяна Георгиева пък се чуди как е възможно никой да не им съобщи официално, че сградите са опасни и че трябва час по-скоро да ги напуснат. Тук непрекъснато влизат клиенти, има и много майки с деца, възмущава се младата жена.
Никой не предупреждава търговците да напуснат опасните помещения, макар че пораженията в тях са вече големи.
Ресорният заместник-кмет на община Русе инж. Дончо Добрев потвърди за бедствената ситуация в района на кръстовището. Според него на хората им е предложено да нощуват в намиращата се извън града хижа „Приста", без обаче да вземат покъщнината си. По думите му не е оправдано да се държат празни 20-ина жилища за ситуация, която я се случи, я не, при условие че 5000 социално слаби русенци чакат на опашка за общинско жилище.
Началникът на отдел „Управление при кризи" към общината Спасимир Димитров обаче е на противоположно мнение. Според него има възможност да се заделят жилища, които да са постоянно свободни и да се ползват само при такива случаи. „За да пристигне финансова помощ и съдействие от Министерството на извънредните ситуации, има бюрократични процедури, които продължават до три месеца. За това време ние трябва да имаме вариант за бедстващите хора", смята специалистът.
Разстоянието между двете секции на блока в най-горната точка вече е 1,20 м. Когато се срещнат, жителите му не говорят за нищо друго, освен че скоро може да падне.
От години и 200-те обитатели на блок „Калофер" в дунавския град живеят в страх да не бъдат погребани живи под тонове строителни материали. Печално известната осеметажна панелка в русенския квартал „Мидия Енос", строена през 1981 г., се цепи на две и разстоянието в най-горната точка между двете секции вече е 1,20 м.
48-те семейства живеят в опасната сграда. „Ако имаше къде да отида, отдавна да съм напуснал това място. Ще го направят и всички мои съседи, които безуспешно се опитват да продадат жилищата си. Но който дойде на оглед, се ужасява и не иска и да чуе да си купи дом тук. Понеже всички в блока сме бедни, не можем да си купим втори жилища. А и общината не ни предлага вариант да се преместим", сподели разтревожен пред „Монитор" живеещият в блока Иван Радев.
Възрастният човек е упълномощен от съседите си да носи жалбите им по институциите, но всички вече са обезверени, че някой ще им обърне внимание. А ситуацията е страшна. По стените вече се забелязвали пукнатини, вратите на стаите започнали да не се затварят. Най-страшно било през тихите часове на денонощието, когато се чувал глухият звук от пропукването на сградата. От силния наклон на горните етажи чиниите и чашите се накланяли в една посока.монитор
Няма коментари:
Публикуване на коментар