Николай Фенерски
Отец Божидар пред вратата на църквата "Св. Архангел Михаил" в с. Горица.
Отец Божидар е свещеник в енорийските храмове "Св. Архангел Михаил" в село Горица и "Св. Вмчк. Димитър Солунски" в село Каблешково, област Бургас. Той е бивш китарист на група "Ахат" и автор на текста на популярната песен на "Ахат" "Черната овца". Живее в село Горица. Намирам го в ранния следобед на Заговезни у дома му край малката църква, построена още през 1856 година.
- Отче, срещам се с вас за втори път. Първият беше преди 17 години, когато аз бях на 17. На концерт на група "Ахат". Срещата ни днес е по-различна. Тогава се покланях на рок идола, а сега се покланям на свещеник. С какви чувства си спомняте за онези времена?
- С различни чувства, но най-вече с благодарност към Божия промисъл въпреки моите недостойнства. Господ си има промисъл и извежда човека от греховното битие въпреки съпротивата на самия човек понякога. Така че слава Богу! Това беше един път на търсене, макар и да не съм го осъзнавал. Търсене на Господа и на вечността.
- Всеки път към вярата и към Христос е личен. Какъв беше вашият път?
- Моят път не се различава от пътя на всеки друг. Увличаш се в някакви светски инициативи, първоначално ти се струва, че всичко е много добре, летиш на ветрени криле, след което разбираш, че всичко е ден до пладне. И почваш да търсиш нещо, което е по-стабилно, което дава опора и не е от днес за утре. В този момент някъде Господ се намесва. Много хора така и не Го откриват, въпреки че търсят. Малко хора откриват Господ. Важно е в момента, в който Господ се намеси - това е един тих като полъх гласец - този глас да бъде чут и да има отговор, отклик. Твърде често това не става. Размине ли се човек веднъж, после става вече много по-трудно. А това, че съм имал по-голяма известност, то е нож с две остриета - от една страна, е по-трудно да се откажеш, защото си свикнал със светската слава, а трябва да я пожертваш. От друга страна, е по-лесно, защото ти вече си изпитал тези неща. И си видял, че светската слава е прах и пепел.
- Песента "Черната овца" беше и е безспорен хит и български евъргрийн, текстът й импонираше много добре на нашето бунтарско настроение в онези години. Какво смятате за бунтарството днес?
- Затова е хубаво, че го има Христос и християнството. Този рокаджийски бунт е нихилистичен бунт, той стига донякъде, заявяваме проблемите, казваме, че не сме съгласни. Обаче после... Това е хубавото на нашата вяра, плод на Божественото откровение: Господ се е открил и е показал кой би трябвало да бъде истинският бунт. Човекът да се разбунтува срещу пътя, по който върви. Виждаме накъде отива целият днешен свят, съвсем точно се изпълняват вече някои неща от Писанието. Светът върви към погибел и човек трябва да открие кой е истинският бунт. Тези бунтарски настроения в рок музиката са донякъде стойностни, дотолкова, доколкото се маркират проблемите, заявяват се, изкрещяват се - обаче дотук! Рецептите, които се дават и решенията, които се вземат, не са по-добри от останалата действителност.
- Не бъркаме ли понякога смирението с примирението? Бива ли с всичко да се примиряваме? Не можем ли да се бунтуваме ние, християните?
- Християнският бунт е друг. Сега, в началото на Великия пост, е много удобно време да се каже в какво се състои християнският бунт и че той трябва да е насочен срещу злото вътре в самия теб, срещу страстите ти.
В крайна сметка се оказва, че онзи външният бунт е безсмислен. Такъв е примерът и с "Черната овца". Онзи, рокаджийският, бунт действително няма никакъв смисъл. Нихилистичен е този бунт. Защото аз познавам много хора, които са живели с тези песни и това им е било едва ли не като религия, но те по никакъв начин не са придобили духовност от това, не са израснали. Започни от себе си. А това е за много хора камък за препъване. Крещиш против другите, вместо да влезеш вътре у себе си, да видиш там какво става. Свети Серафим Саровски е казал: "Придобий мирен дух и мнозина около теб ще се спасят."
- Не е ли прекалено трудно за днешния светски човек да бъде християнин?
- Е, трудно е. Христос не е казал, че ще ни е лесно. Напротив, казал ни е "в този свят скърби ще имате". Но точно където е трудно, там срещаме Божията помощ, неговата сила в немощ се проявява. Виждаме, че е трудно, виждаме, че сме немощни, и тогава идва Господ на помощ и помага. От собствен опит мога да кажа, че в привидно невъзможни ситуации Господ така помага, че всичко става лесно. Само че ние сме ужасно нерадиви. Преди още да сме се опитали да направим някаква крачка, си казваме, че е трудно и падаме духом. Как да помогне Господ на такива?
- От какво боледува Българската православна църква?
- Не ми се струва, че в самата църква има някаква болест. Много се говори, че църквата ни била някакъв болен, който лежи на легло и едва ли не на смъртен одър. Проблемите си имат лесни решения. Ако не ти харесва при един свещеник, можеш да опиташ при друг. Но човек трябва да си зададе въпроса, къде е проблемът, в свещеника или у него. В никакъв случай не може да се каже, че пастирският кадрови елемент в църквата е на кой знае какво ниво. Но това е общо заболяване на църквата. В никакъв случай и редовият мирянски елемент в църквата не е на високо ниво. Много по-често се сблъсквам с проблема - добър и усърден пастир и категорично нежелаещи поне малко да пораснат миряни. Миряните са една инертна маса, особено по-възрастните - категорично отказват да направят поне някаква крачица встрани от обредността, малко по-нагоре да се издигнат.
- А суеверията? Вместо да се страхува от Господ, българинът се страхува от всякакви други неща.
- Това е пак пастирски проблем. Много хора идват за уроки. Не знаеш ли закона Господен, тогава започва да те е страх от какво ли не. Далеч ли си от Господа, започваш да трепериш. И аз това го знам по себе си. Човек, преди да стъпи на тази здрава основа, изпитва какви ли не страхове. А суеверието съществува в църковната среда - именно у тази голяма инертна маса на масовия християнин. Аз съм се убедил от опит, че Господ има грижата за тези хора, които вървят усърдно по пътя на вярата. Който е тръгнал сериозно по пътя на вярата, макар и с минимума - спазване на постите, редовни изповеди, причастие, четене на литература задължително (без това не може да се мине именно поради оскъдицата на добри духовници) - за такъв човек врагът не е страшен. Противникът не е силен. Противникът е силен дотолкова, доколкото ние сме далеч от Христа. Приближи ли се човек до Христа, кой ще го победи? Я да имахме ние... хайде да не е краен пост... но една постоянна мисъл за Господа, честа молитва, съкрушение в сърцето, да не се превъзнасяме, да видим тогава противникът дали щеше да има някакви сили. Той оттам черпи сили - от нашите слабости. Като се отдалечим от Христа, като се възгордеем, като решим да се поутешим по време на пост и… противникът вземе, че придобие сили. После съжаляваме, ама вредата вече е нанесена.
"Ахат" - Звезди Керемидчиев, Юрий Коцев, Денис Ризов, Божидар Главев, Тонто.
Престоят на Божидар Главев в култовата навремето група "Ахат" е кратък, но ярък. Той заедно с още няколко свои състуденти от ХТИ основава бандата през 1986-а, но две години по-късно напуска и е заменен от Антоан Хадад.
В "Ахат" Главев е китарист и основен композитор. Автор е на албума "Походът", който съдържа 8 парчета. Сред тях са култовите "Черната овца", едноименната "Походът", "Земя на слепци" и др.
Песента "Черната овца", чиято музика и текст са дело на Божидар, е най-големият хит на "Ахат" и често е определяна за химн на българския рок.
Във времената, когато музиката е била неговата религия, настоящият отец Божидар свири с оригинален бял японски "Ибанец Стратокастър", който се отличавал с убийствен звук. Именно с него е записан и албумът "Походът". Впоследствие обаче китарата е открадната след снимки на групата извън студиото.
В едно свое интервю вокалистът на "Ахат" Звезди Керемидчиев разказва за Божидар, че още навремето бил доста странен: "Явно никой от нас не го е познавал наистина добре. Решението да се отдаде на християнската религия за нас беше като гръм от ясно небе. Сега си има една малка църквичка и една малка къщичка, където живее със съпругата си, която му е дясната ръка. Много е отслабнал, но иначе понякога проговаря по същия начин, както навремето, пак с майтапи и всичко останало. Но определено той също е много сериозен човек и като прави нещо, го прави на 100%. Навремето това беше музиката, сега е религията."монитор
Няма коментари:
Публикуване на коментар