Иван Първанов
Семейство от Бразилия се оказа във великотърновското село Мерданя в Деня на светите 40 мъченици. Там открай време, на 9 март, един от най-красивите манастири у нас отбелязва своя храмов празник. И тази година десетки хора от цялата страна още в ранни зори се стекоха в манастирския двор в очакване да започне богослужението, което бе извършено от четирима свещеници. Цели семейства от Добрич, Варна, Благоевград и Смолян бяха дошли тук да се помолят за здраве и щастие.
Мерданският манастир, един от най-красивите у нас, открай време отбелязва своя храмов празник на 9 март. Четирима свещеници извършиха службата и водосвета тази година.
Сред гостите бяха и бразилците Пауло и Силвия Кабаняс. Семейството, заедно с българската им приятелка Николета, пътували с кола за град Елена, където били поканени от приятели. Латиноамериканците забелязали разпънатите край манастирските порти сергии и попитали българката какво става. Когато тя им обяснила, че на този ден се чества храмовият празник на манастира, Пауло и Силвия поискали да видят на живо как се извършва подобна церемония в България.
Тъй като са католици, те не взеха участие в службата, но внимателно я наблюдаваха, както и освещаването на водата в двора на манастира. След това споделиха, че
са възхитени от чистотата и уредбата на манастира и от красотата на иконите и стенописите. Лошо впечатление им направили обаче две неща - занемарените гробове на старите монахини зад манастира и това, че много от миряните, докато чакали да свърши службата, пушели цигари и хвърляли фасовете си в двора на Божията обител.
„България е много красива страна, но българите не могат да пазят тази красота. Когато пътуваме, виждаме на много места край пътя изхвърлени боклуци. За вас е нещо нормално, докато карате и пушите, да хвърлите фаса си на пътя или хартийката от закуската на улицата, в центъра на града. У нас това е невъзможно. Глобите са много големи и се плащат веднага, на място.
Ако сами не се научите на дисциплина, няма кой да ви научи сподели Пауло Кабаняс. 48-годишният мъж работи като офицер в армията на Бразилия, а съпругата му - в частна фармацевтична компания. След водосвета бразилците продължиха пътя си към Елена, обещавайки, че ще дойдат тук и друг път.
А иначе храмовият празник в Мерданя и тази година не мина без традиционните цигански сергии с петлета, семки, сутиени и прашки, опънати само на метри от входа на Божия храм. Купувачи обаче почти нямаше. Хората споделяха, че са дошли тук, за да запалят по една свещичка за здравето на най-близките си и да си налеят светена вода, а не да правят оборот на мургавите продавачи на сергиите.
Мерданският манастир "Св. 40 мъченици" е построен през 1853 г.
от богатия еленчанин Хаджи Кесарий Хорозов. Само на половин километър по права линия от мястото, където сега се издига куполът на Божия храм, в местността Ушите, преди векове се е намирал един от най-старите манастири по българските земи. Той бил създаден от цар Иван Асен Втори след победата му край Клокотница. След падането на България под турско робство е порутен. Според легендата между стария и новия манастир има таен подземен проход, който се знаел само от една от старите игуменки. Старият Асенев манастир от много години е изключително примамлив за иманярите и търсачите на съкровища. Още по времето на социализма в местността Ушите са се извършвали тайни разкопки, при които се е достигнало до останки от каменен зид. По-надолу обаче още никой не е слизал.
През 80-те години било решено, че Мерданският манастир може да се използва за посещение и преспиване на туристически групи. В двора му била построена хотелска част, която обаче така си и остава неизползвана. Днес в красивата обител, носеща имената на мъчениците, живеят само две монахини, които въпреки трудностите и безпаричието ревностно продължават се грижат за нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар