Милано, Румен Михайлов. Кореспондент на “Монитор”, Италия
Ангела Меркел се накара на своя именит сънародник.
Миналата седмица германската канцлерка и християн-консерваторка Ангела Меркел сгълча не на шега най-известния в света немец - Йозеф Ратцингер. По този повод един авторитетен европейски вестник писа, че историята не помни подобна атака на правителствен шеф срещу главата на Римокатолическата църква. Бившият германски външен министър и архитект на Европейския съюз Ханс Дитрих Геншер отиде още по-далеч в критиките си срещу своя именит сънародник. Човекът обяви, че ако Полша може да се гордее със своя папа Йоан Павел II, то същото не може да се каже за Германия и нейния Бенедикт ХVI.
Папа Бенедикт ХVIІ ще остане като един от най-консервативните във Ватикана.
След това срещу папа Ратцингер в родината му възроптаха не само протестантите, каквато примерно е Меркел, но и редица висши прелати на водената от него католическа църква. Последваха ги владиците на цели епископати в Австрия, Франция, Швейцария и други страни. Да не говорим за евреите, с които папата германец имаше и преди търкания - миналата седмица членове на правителството в Ерусалим се заканиха, че няма да допуснат кракът му да стъпи в Израел. Така, след като неотдавна Бенедикт ХVI си навлече безпощадния гняв на мюсюлманите, характеризирайки религията им едва ли не като нечовешка, сега той разсърди жестоко и „братовчедите" евреи, и милиони християни от собственото си стадо.
Протест в Париж срещу папата от членове на еврейската организация Б'най Б'рит.
Друго не можеше и да се очаква, след като на миналия 24 януари главата на Римокатолическата църква на практика подкопа устоите, върху които тя градеше авторитет и влияние през последния близо половин век. Тогава бе публикуван неговият декрет, с който светият отец опрощава греховете и връща в лоното на църквата четирима отлъчени от нея епископи - Бернар Фелай, Алфонсо де Галарета, Тисие дьо Мльоре и Ричард Уилямсън.
Традиционалистът кардинал Марсел Льофебр.
Всички те са известни с това, че са ревностни продължители на делото на отишлия си от този свят през 1991 г. френски архиепископ Марсел Льофебр. Същият, който се обявява категорично срещу решенията на Втория ватикански събор и започва открита организирана съпротива срещу него. А това е форумът, чрез който в началото на 60-те години на миналия век някогашният нунций на Ватикана в София папа Йоан ХХIII разкрепостява католическата църква и я отваря за предизвикателствата на времето. Иначе казано, наричаният от простолюдието „Добрият папа" божи наместник на земята прекъсва дотогавашната консервативна линия на католицизма, пренебрегваща сътрудничеството с другите религии. И поставя началото на мирното съвместно съществуване на вероизповеданията - тоест свиканият от Йоан ХХIII Втори ватикански събор протяга ръка не само към православните християни, но и към дамгосваните дотогава от католиците като „божии убийци" сънародници на Исус Христос - евреите.
Новопризнатият епископ Ричард Уилямсън.
Освен това според всеобщото признание Йоан ХХIII доближава църквата до хората, като постановява литургиите повече да не се водят на латински, а на обикновен, говорим от всяка една нация език. „Добрият папа" нарежда също така на католическите свещеници да се обърнат лице с лице към вярващите, а не да им проповядват, както дотогава, гърбом. Да, но на кардинал Марсел Льофебр тази
нова линия на духовно разведряване на литургични промени не се харесва и през 1970 г. той създава в Швейцария нещо като орден, който кръщава на известния с категоричния си консерватизъм и властвал в началото на миналия век папа Пий Х. После, в разрез с издигналата високо авторитета на Ватикана негова нова официална политика, високопоставеният френски прелат започва фанатичен проселетизъм сред вярващите и семинаристите. Повярвалите му духовници започват истинска война срещу всички останали католици, като в редица храмове из Франция, Италия и Швейцария се развихрят срамни побоища между двете „агитки". И през 1976 г. папа Павел VI лишава привързания към миналото „традиционалист" Льофебр от правото да извършва религиозни тайнства и да ръкополага свещеници. Независимо от това обаче през 1988 г. французинът посвещава в свещенически сан най-верните си следовници и ученици - канадеца Уилямсън, швейцареца Фелай, аржентинеца Де Галарета и французина Тисие дьо Мальоре. Това е нечувано престъпване на примата на папата, на писаните и неписаните закони на Ватикана и на следващия ден Йоан Павел II отлъчва всички вкупом от светата католическа църква. Но 21 години по-късно неговият наследник на престола на свети Петър - Бенедикт ХVI - ги върна на бял кон в лоното и.
Акцията на папата германец е „облечена" в лицеприятните словесни доспехи на „помирение" и на връщане на „заблудените овци" под крилото на върховния пастир. Става дума за към 500 свещеници и около 600 хиляди вярващи в основните католически страни. Опрощаването на греховете им и прегръдката с тях е оповестено от Ватикана като надмогване на болезнена схизма като начало на „нова ера" за църквата и ред още сладки за ухото сравнения. Ако се вярва на официалната информация на Ватикана, това е станало възможно, след като „отцепниците" са написали писмо до папата, чрез което на практика се били „присъединили" към Втория ватикански събор. Този документ обаче влиятелният италиански в. „Република" ще нарече „голямата лъжа", защото „льофебрианците" в него не само не отстъпват от позициите си за събора, но хитро подминават въпроса за примата на папата и неговите прерогативи, приемайки само в най-общи линии „учението на ветата Римокатолическа църква". Бомбата, която предизвика вихрещият се скандал в нея, обаче хвърли новопризнатият епископ Ричард Уилямсън. От Аржентина, където служи в момента, духовният пастир даде на шведска телевизия интервю, в което украси по ужасяващ начин познатите му вече тези за „отрицателната роля" на евреите в човешката история. Ами висшият прелат направо заяви, че холокостът бил измислена от ционистката пропаганда работа и избитите от нацистите в лагерите на смъртта евреи не били 6 милиона, както твърдели оживелите, а „само 200, най-много 300 хиляди". От Североизточна Италия тамошният пастир на „льофебрианците" дон Флориано Абрамович пък обясни, че газовите камери на Хитлер били служели само за дезинфекция, но не и за избиване на хора...
Естествено, тези изцепки хвърлиха в ужас потомците на Давид и техните лобита по света, които веднага възроптаха срещу избора на Бенедикт ХVI, когото обвиниха в явен антисемитизъм. От Ерусалим високопоставени хора му казаха в прав текст да отлага завинаги бленуваното отдавна от него посещение в Израел. Нещо повече - разровили се в понтификата на Йозеф Ратцингер равини и журналисти откриха, че той бавно и полека връща католическата църква в годините отпреди Втория ватикански събор. Първо, като атакува остро исляма, второ - като пак води на латински литургии, и, трето - като прегръща отново най-отявлените сред католиците врагове на израилтяните. И тогава дойде атаката на Ангела Меркел срещу нейния най-известен по света сънародник, която не само му поиска обяснение за стореното, но и го обвини косвено, че руши устоите на политиката на съвременна Германия. Онази, която смята антисемитизма за национална трагедия и искрено се надява, че го е отхвърлила веднъж и завинаги от плещите си.
Но за съжаление пред паницата с горчива попара, която си надроби и трябва да изсърба, папа Бенедикт ХVI съвсем се обърка. Защото вместо да вземе категорична позиция срещу може би заблудилите го с писмото си „льофебрианци", на които опрости греховете, светият отец взе да се оправдава като двойкаджия. Ами оповести чрез официална декларация, че в момента на отмяната на отлъчването на епископ Уилямсън въобще не знаел за неговия върл антисемитизъм?! Тогава от десния бряг на Тибър в Рим се чуха доста язвителни подмятания от рода на „Язък за прословутото разузнаване на Ватикана!". Разбира се, имаше и състрадателни гласове: „Леле, папата вгорчи още повече попарата!"монитор
Няма коментари:
Публикуване на коментар