Kur’an-ı kerim (sesli ve yazılı)

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret
AL JAZEERA TV,ONLINE HERE !!!

evet

Minaret news,BG

Тhe voice of minaret

Тhe voice of minaret
Тhe voice of minaret

петък, ноември 30, 2007

Либералният ислям

Ислямът не е само екстремизъм и фанатизирани маси

За разлика от репортажите по телевизията, в които ислямът се свързва предимно със залагащи бомби екстремисти или фанатизирани маси, мирният или дори либерален ислям рядко е обект на медийно внимание. А и в крайна сметка как се дефинира либералният ислям в сравнение с консервативно-ортодоксалния? Как изглежда алтернативното съдържание на ислямското педагогическо образование? И най-вече: какви са шансовете му да се наложи над утвърдените форми?

Либералният ислям го има само на индивидуално равнище. Той се изповядва от отделни ангажирани мюсюлмани, обект е на изследване от страна на учените или съществува в нишите на неправителствените организации или в ислямските групи за защита правата на жените. Представителите на либералния ислям се срещат по конференции в Найроби, Ню Йорк или Берлин, свързани са от невидима мрежа. Но все пак - какъв всъщност е либералният мюсюлманин?

"Минималният консенсус за всички мюсюлмани по света, независимо от страната, от която произхождат, гласи: да се вярва в Аллах и Мохамед, неговия пророк. Това, например, отличава мюсюлманите от християните" - казва египетският учен Наср Абу Заид, който настоява Коранът да не се чете като даден от бога текст, а исторически-критично - като книга, появила се при определени исторически условия. Но дори и само това е богохулство според ортодоксалните мюсюлмани-фундаменталисти. Наср Абу Заид си е поел последствията - той живее от години в изгнание в Холандия.

Въпреки категоричната доминантност на консервативните течения, ислямът се намира в тежка криза на авторитета - са наблюденията на Садид ал Азм, професор по философия от Дамаск. Разпространяват се все повече нови тълкувания на Корана, чрез които се изпада в противоречива аргументация. Училищата, в които се преподава Шариата, никнат като гъби след дъжд, но това, което преподават, е не само спорно, но и често налудничаво и безмислено. А и в интернет има необятно разнообразие на хора, предлагащи фатва. Садид ал Азм:

"Кризата на авторитета е очевидна отдавна, особено при сунитския ислям - в Кайро, в различните училища, в които се преподава Шариата. Като кризата включва и следното - отдръпване от тези институции в контекста на стремителното развитие на модерното. Особено там, където тържествува разумът - в науката, в приложението на науката по западен маниер. Всички тези хора игнорират догмите - когато става дума за научни знания.

Отговорността за разпространението на ортодоксално-консервативния ислям и съответните поуки се носи от институцията ИСЕСКО, в Саудитска Арабия, която се нарича "Организация за образование, култура и наука". Тя разпространява своето изключително консервативно разбиране за исляма в мюсюлманските общности по света и така оказва влияние върху учебните програми на училищата, училищата за изучаване на Корана и университетите. Срещу тази организация трябва да се противопостави нещо - казва Зейнаб ал Сувайи, ръководителка на базирания в Съединените щати "Американски ислямски конгрес".

"Трябва да започнем с отстраняването на целия речник на омраза и насилие, който съществува в някои религиозни книги, с премахването на насилието срещу немюсюлманите, но също - и спрямо мюсюлманите, които не вярват в най-екстремистките учения. Това е първата крачка, след което трябва да се наложат умерените, миролюбиви тонове, които съществуват в Корана"

Зейнаб ал Сувайи е разработила алтернативна система за ислямско обучение. Плуралистичното мислене, демокрацията, съзнанието за човешките права и за равнопоставеността на половете се разбират от само себе си. Все още тези ценности не са намерили пътя си до широките маси, а са ограничени в малките мюсюлмански ниши, но все пак отнякъде трябва да се започне.

Deutsche Welle,29.11.2007

вторник, ноември 27, 2007

Учителка по английски арестувана в Судан заради плюшено мече Мохамед

Георги Стоянов

Британска учителка е арестувана в Судан по обвинение, че е обидила ислямския пророк Мохамед като е позволила на учениците си да кръстят плюшено мече със същото име, съобщава BBC.Джилиан Гибсън на 54 е арестувана след като родители на децата се оплакали в полицията. Според колеги на учителката тя е допуснала "невинна грешка" като е оставила децата на възраст между 6 и 7 години да изберат точно това име за мечето. Те подчертават и факта, че "инцидентът" се е случил през септември и тогава никой не е имал нищо против.Според ислямските закони в Судан Гибсън може да получи 6 месеца затвор, 40 камшика или глоба.Училището е затворено до януари от съображения за сигурност. Колеги на учителката са загрижени за безопасността й поради информация за събираща се тълпа пред полицейския участък, в който е задържана."Това е изключително чувствителна тема. Много сме притеснени за нея", казва Робърт Бълоус, директор на училището. "Това е напълно невинна грешка. Мис Гибсън никога не би пожелала да обиди исляма", допълва той.В класа на Гибсън 20 от 23 деца са пожелали мечето да се казва Мохамед.

dnevnik*bg,26.11.2007

понеделник, ноември 26, 2007

Радикалният ислям – заплаха за свободата на съвестта

Уводни думи на редактора

Когато посетих Холандия преди четири години за триседмичен семинар бях впечатлен от усилията, които холандското правителство и нестопански сектор полагаха за интегрирането на мюсюлманските малцинства в страната. При население от 16 млн души, 700 000 гастарбайтери от Турция и Мароко представляваха сериозен сегмент от етническото разнообразие на тази малка и просперираща страна. За съжаление на властите и холандската общественост тази интеграция срещаше отклик у повечето мюсюлмани. Вместо да се интегрират в страната, в която дошли в помощ на холандската икономика през 70 години на миналия век, и установили се със семействата си, те явно предпочитаха да живеят в паралелна културна среда, доста различна от холандската. Разбира се този стремеж за „нидерландизация” на имигрантските семейства няма нищо общо с бруталното комунистическо „преименуване на българските турци” от средата на 80те години. Лично можех да се убедя, че холандският подход бе по-скоро покана за диалог, за дискусия за културните ценности и отваряне на общността на чужденците към приемащата страна. Но тази покана си оставаше неприета.

Ако тогава беше разбираемо защо нестопанските холандски дейци се дразнеха от факта, че въпреки добрите им намерения, усилията да научат отчасти езика на чужденците и носенето на типични марокански носии не бе посрещнато с усмивка и разбиране от имигрантите, то сега ситуацията в Холандия, а и в цяла Западна Европа изглежда по-сериозна.

Представлява ли радикалният ислям заплаха за съвестта и свободата на религията? Защо? Каква е разликата между „радикален ислям” и „умерен ислям”? Как се отразява световното противопоставяне между ислямски терористични формации и Западни правителства на ситуацията в България, която има значително малцинство на етнически турци, много от които, поне номинално, принадлежат към исляма? Тези въпроси се опитахме да зададем при подготовката на настоящия брой.
Разликата между холандския случай и българската ситуация е, че в Холандия мюсюлманската общност съществува от средата и края на 1970те години. В България етнически турци и етнически българи съжителстват в една или друга пропорция от векове. Етническите турци, макар и български граждани, често са свързвани с религията на исляма, както българите – с православието. Разбира се, това правило има редица изключения – има мнозина българи, както и български граждани, които са етнически турци, които не са нито православни, нито мюсюлмани, а евангелски християни. В пътуванията ми из България, изучавайки нивото на свобода на религията и съвестта, най-вече сред евангелските християнски църкви, съм забелязал, че в районите където управата е от хора с мюсюлмански убеждения, същите създават неприятности на евангелските християнски общества. Същото обаче важи и за местните управници с православни възгледи – за тях евангелистите са секта и подлежат на разрешително за вяра от местната власт и местния поп. Както мюсюлманите, така и православните се дразнят ако евангелските християни се събират и проповядват или се опитват да споделят вярата си публично. Но тези почти битови противоречия имат своя друга проява, не в България, а в световен мащаб, където нещата са по-различни, по-радикални и по-ожесточени. До каква степен българската ситуация е изолирана от тези по-глобални влияния?

Търсейки автори с различни гледни точки, следва да отбележим със съжаление, че поканите ни към представители на академичната ислямска общност и към представители на религиозната мюсюлманска общност не намериха отклик. Не мога да спекулирам дали темата е взривоопасна или безинтересна за тях. Факт е, че това бе една пропусната възможност за отговор на въпроса, който се дискутира ежедневно в световните новини, от хората, които най-много би трябвало да се вълнуват от него.

Стефан Илчевски прави преглед и задълбочен анализ на разликите при опита за дефиниране на дадена религия, в случая исляма, като „умерен”, „радикален” и „традиционен.” Авторът умело съчетава погледа върху по-общите понятия и световни тенденции с предизвикателствата пред българското общество и пред мюсюлманската общност.

Весела Илиева, с погледа си от сърцето на Европа дава представа за това, колко неуспешни се оказват опитите на пан-европейската администрация да въведе мултикултурализма като европейска ценност, която да бъде възприета и от мнозинството от имигранти с ислямска верска принадлежност.

Имаме и един анонимен автор, който отказа да публикуваме името му или снимката му. Самата реакция на този автор, може би сама по себе си говори, за това, че радикалният ислям всява страх и автоцензура у всеки, който би се противопоставил на неговата идеология. Този анонимен автор, който работи сред мюсюлмани, предлага своите наблюдения върху това как исляма третира свободата на вярата и съвестта, особено в радикалният му вариант.

Фьордман
(това е псевдоним, а не истинското име на автора) е популярен норвежки блогър (автор на интернет статии), който е известен най-вече с неотклонната си критика срещу безхаберието, според него, на западноевропейските правителства и тяхното неадекватно отношение към ислямската имигрантска общност, която расте в Западна Европа. Статията, която публикуваме е наречена от модератор на уеб сайт спонсориран то белгийската държава „ксенофобски” и "провокативен" материал. Въпреки, че мненията на този автор, не са непременно идентични с тези на редакцията ни, считаме, че отразеното в статията му становище отразява виждането на голяма част от дясно настроените европейци. А това мнение не намира място в централните медии, а най-вече в интернет. Което в същността си е отражение на настъпателността на радикалния ислям срещу свободата на словото. Но как това става, обяснява самата статия.

Това, което обединява всички статии е че констатациите са от различен ъгъл, но темите в тях са близки и водят в една посока. Оставяме на читателите да се убедят в това, четейки броя.

Както споменах в началото – свободата на религията и съвестта изисква да не правим идентификация на етническата и расовата принадлежност на човек с неговата или нейната вяра. Вярата е духовна връзка с Бога или с идола, на който се кланя човек. Това, че често религиозните системи си играят с националните и патриотични чувства на хората не е случайно – те се стремят да изградят монолитна светогледна система, в която няма място за различни, няма място за търсене на истината и за лично взаимоотношение са Бога. Контрол, манипулация и тоталитаризъм са в основата на всяка верска система, която разчита на човешки напън, а не на божествено вдъхновение, за да се докаже истинна. В случая с радикалният ислям имаме подобна ситуация. Въпросът е до каква степен способността ни да мислим и да вярваме свободно, вече е станала зависима от тази ситуация.

четвъртък, ноември 22, 2007

В Москва откриват мюсюлманска поликлиника

В поликлиниката строго ще се спазват законите на шериата. Снимка:pck.ru

На 6 декември в Москва на Волгоградски проспект ще бъде открита първата в руската столица експериментална клиника за мюсюлмани в рамките на мрежата поликлиники „Цена-Качество”.

„В поликлиниката строго ще се спазват законите на шериата, на първо място – отделното обслужване на двата пола. Жените ще бъдат обслужвани от специалисти от женското отделение, а мъжете – от мъжкото”, каза за Интерфакс директорът по рекламата на клиничната мрежа Анна Киско.

Тя разказа още, че облеклото на административния персонал също ще отговаря на нормите на шериата – на лекарите трябва да бъде открита само ръката от китката нагоре, а лекарите – жени ще бъдат длъжни да носят забрадки или може би хиджаб.

В отделението за мюсюлмани се планира да има специален халал бюфет (тоест без свински продукти), а също така стая за молитви.

Освен това Киско каза, че медикаментите и фармацевтиката в отделението ще бъдат строго стандартизирани по принципа на халала, тоест няма да съдържат спирт.

При подбора на специалисти ръководството на мрежата поликлиники е взело предвид на първо място тяхната професионална квалификация. При подбора обаче е помогнал и Съветът на мюфтиите на Русия.

Цената на услугите в отделението за мюсюлмани е ориентирана към московчани със средни доходи – годишният абонамент ще бъде 13 900 рубли.

През следващата година мрежата поликлиники „Цена-Качество” планира да открие няколко аналогични поликлиники в руските региони с преобладаващото ислямско население, на първо място в Казан и Уфа.

dnes*bg,21.11.2007

Ислямистите загубиха изборите в Йордания

[Reuters]
Крайните резултати от гласуването на парламентарните избори, проведени на 20 ноември в Йордания, категорично показват, че ислямистите са понесли тежка загуба, съобщи електронното издание на холандския вестник "Де Фолкскрант".

Проправителствените сили и независими депутати в Йордания печелят убедително парламентарните избори и заемат по-голямата част от общо 110-те места в Долната камара в парламента.

Най-голямата ислямистка партия "Ислямистки фронт за действие" печели шест места, а партията на жените седем места в Долната камара. В бъдещото правителство ще участват шест жени. Очаква се йорданският крал Абдулла Втори да назначи новия премиер на страната.

Камарата на депутатите (Долна камара) се състои от 110 депутати, които биват избирани чрез преки и тайни избори за срок от 4 години. Сенатът (Горна камара) се състои от 55 сенатори, които са назначавани от краля за срок от 4 години, допълва вестникът.

dnevnik*bg,22.11.2007

сряда, ноември 21, 2007

Македонки слагат забрадки за паспорта

Мюсюлманките искат от Скопие промяна на закона, за сефте въстават срещу държавата

Скопие. Нова мода има в Македония. Жените мюсюлманки искат масово да се снимат със забрадки за паспорти и лични карти. Те твърдят, че строгата полицейска наредба всички граждани да се снимат за паспорт незабрадени потъпква религиозната им свобода, пише в. "Дневник". Неформалното женско сдружение "Ислям и наука" е внесло искане за промяна на това правило. Това е първият случай, в който мюсюлмани въстават срещу държавните норми в Македония.
"Не ни е ясно защо това не е разрешено, когато и в самия правилник се посочва, че предмет на идентификация е лицето и не е нужно косата да се вижда", аргументират се от женското сдружение. Според правилника лицето, което се снима за паспорт, не може да носи забрадка, шапка или кепе. Правят се само определени изключения, свързани с "религиозни, медицински и културни причини". В този параграф се включват обаче само жените мюсюлманки, работещи в Ислямската верска общност. За сдружението "Ислям и наука" това е прекалено тясно тълкуване, още повече че държавата разрешава на студентките мюсюлманки да са със забрадка на своите студентски книжки. Според говорителя на МВР Иво Котевски искането за промяна на наредбата е напълно безсмислено, защото "няма европейска държава, която би пуснала на своя територия жени, които на паспорта са със забрадки". Според него, ако нещо трябва да се промени, това е текстът на закона. Професорът по право в Скопския университет и един от авторите на македонската конституция Владо Поповски пък не вижда причина да бъде премахната забрана на снимки със забрадка в паспорта.

"Standart news",21.11.2007

понеделник, ноември 19, 2007

Авангардна ислямска мода представиха засукани хубавици




По време на Международната седмица на модата в Куала Лумпур бяха представени авангардните тенденции в ислямските дамски одежди. Въпреки това навсякъде традиционният хиджаб - забрадката присъства.
Седмицата премина при небивал интерес, а моделите оправдано бяха обявени за едни от най-красивите жени, които са се появявали някога на дефиле.


Frog News,19.11.2007

Нова джамия - нов проблем

За измеренията на религиозната свобода

Обичайната петъчна гледка пред „Баня баши“

Фотограф: Надежда Чипева


Петък е, малко след един на обед, време за обедната молитва в "Баня баши", единствената джамия в София.

Има още доста време, преди да започне воят от джамията, както биха казали едни, или обедният призив за молитва, както биха казали други. Динчер Коджам, 20-годишен студент по архитектура, е дошъл рано, той говори лош български и още по-лош английски, но някак се разбираме. "Трябва да се идва навреме, казва той, когато започне молитвата джамията се пренаселва, ако закъснееш, няма да си намериш място."

След двайсетина минути, дълго след като Динчер се е събул и е влязъл в джамията, пред нея се полагат редици молитвени килимчета, а високоговорителите раздвижват булевард "Мария Луиза" в София.

Да, прочетохте правилно -

Килимчета са пред джамията

- не само в двора й, но и на тротоара. Неудобната ситуация, в която всеки петък са поставени молещи се и минувачи, кара Главното мюфтийство да мисли за изграждането на нова джамия в София. В града имало 30 хиляди мюсюлмани, броят им растял постоянно, твърди главният мюфтия Хюсеин Хафъзов пред e-vestnik. Никой не може да потвърди това число, защото официална статистика няма. "Капитал" потърси представителя на всички близо милион мюсюлмани в България Хафъзов за разговор. След като се посъветва със заместниците си, той отказа - моментът не бил подходящ заради местните избори, но уточни, че сега можем да го цитираме, че мюфтийството не иска една, а две нови джамии в столицата. После учтиво се извини и затвори телефона.

Хафъзов е наясно, че сега е времето да замълчи и да види как ще се размесят картите в Софийския общински съвет. Защото именно той трябва да реши дали да предостави земя за строеж на джамия. Според закона за вероизповеданията няма пречка едно регистрирано вероизповедание като исляма да си построи нов молитвен дом, стига да са спазени някои архитектурни изисквания около него. Според информация на "Капитал" обаче проблемът не идва оттам. Мюфтийството не иска да купува терен, а държи общината да отпусне такъв. Последното превръща един чисто религиозен въпрос в политически.

Както стана и миналата година - когато "Атака" агитираше народа да протестира против "воя на джамията". "Баня баши" - една от най-старите джамии в Европа, строена преди повече от 400 години, която от позицията си в центъра на София е видяла

Войни, метежи, атентати

преживя и тази атака. Защото, както се оказва, звукът от високоговорителите не е намален и с тон оттогава. Целият останал шум около джамията си затихна от само себе си.

Но очаквайте нова бомба, ако идеята на мюфтийството за нова джамия се превърне в истински проект. А това рано или късно ще се случи. Още повече че мюфтийството вече е харесало терен в "Люлин", който не е отпуснат от общината. И хайде на бас, че в "Люлин" мнозинството ще има голям проблем с проекта за строеж на джамия в комплекса. При това далеч по-голям от това входът ти да мирише лошо, съседът да си хвърля боклука през прозореца, пътят от метрото до панелния апартамент да не е осветен или неприятния факт, че на излизане от същото метро има един гьол, в който през лятото крякат жаби. Това са бели кахъри. Но джамия, в задния двор? Не, няма шанс.

Репортер на "Капитал" излезе на софийските улици и започна да събира мнения. От двайсет интервюирани само шест бяха окей с нова джамия, като трима от тях бяха мюсюлмани. В това няма нищо лошо, защото всеки има право на мнение. Въпросът е, че не чухме аргументи като тези, че някои хора водят война в името на исляма или че мюсюлманите не дават равни права на жените. Нищо подобно. Аргументите са други, базирани на битови предразсъдъци и минават под мотото - абе, аз не съм настроен срещу мюсюлманите, ама втора джамия ще им дойде малко множко. "Смятам че достатъчно неща сме им дали... Имат и новини на турски", мисли Петър, студент. "Нямам нищо против втора джамия, стига да махнат тази от центъра", казва дама на средна възраст, която не иска да се представи. "Да си ходят в Турция и да си правят джамии", смята пенсионерът Венцислав Генов.

Има и други мнения. Едно от тях дава Ангел Джамбазки от ВМРО, когото помолихме за позиция по отношение на идеята за строеж на нова джамия в София. "Издигането на нов, впечатляващ мюсюлмански храм в столицата на България ще е едновременно демонстрация и знак за промяна. Промяна на културният облик и принадлежност на българското общество от европейска и християнска към азиатска и мюсюлманска", отговори той.

Момчил Григоров от Центъра за близкоизточни стратегии не смята, че има нужда от нови храмове, християнски или мюсюлмански, на територията на София, защото първите се пълнели само на църковни празници, а джамията срещу халите само в петък. Също така "повечето мюсюлмани в София са със Светско поведение в обществото

и реално не биха били чести посетители на новоизграден храм". И въпреки това религиозната търпимост би трябвало да не проявява негативно отношение към един такъв строеж, който още повече би показал зрелостта на българското общество.

Григоров е прав за едно - религиозната свобода, толерантност, наречете я както искате, не позволява на новата джамия да се превърне в нов проблем. В България обаче изразът религиозна толерантност изглежда написан на арабски и преведен нескопосано от студент в първи курс.

За да не сме напълно черногледи, трябва да подчертаем, че негодуванията при изграждането на нови джамии са нещо типично в световен мащаб. Особено след 11 септември 2001, когато религията окончателно престана да бъде нещо лично за всеки, а с трясък се завърна в общественото пространство. В бостънския квартал "Роксбъри" например плановете за строеж бяха осуетени през 2005 след разкрити нелегални сделки при закупуването на имота за джамията, плюс че някои от лидерите на мюсюлманското общество в града бяха обвинени във връзки с радикалния ислям. Усилена дискусия за строежа на нова джамия в момента се води и в германския Кьолн. Първоначално жителите на квартала "Ееренфелд" се възпротивиха заради твърде силно застъпената религиозна символика (огромен купол, две минарета високи по 55 метра), която впоследствие беше променена от архитектите. В момента общината на Кьолн е предоставило проекта за

Обществено обсъждане

Според прес отдела на общината до края на ноември се очаква крайно решение.

"Имайки предвид негативните нагласи на голяма част от българите към малцинствата изобщо и към мюсюлманите в частност, мога да предвидя и по-широка политическа база на съпротивата срещу втора джамия", коментира председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев. Според него обществените нагласи не трябва да са решаващи при решаването на един въпрос на човешките права, какъвто е този за изповядването на религия. "На много може да не им харесва хората да си наименуват децата Мохамед или Хасан, но родителите би трябвало да имат възможност да им дават тези имена, щом така предпочитат, въпреки тези обществени нагласи. Така е и с правото да се изповядва религия, интегрална част от което е наличието на молитвен дом. Стига неговото съществуване да не пречи на обществения ред и да не засяга основните права и свободи на другите хора, на вярващите трябва да им бъде предоставено право да си построят такъв", добавя Кънев.

Монетата на религиозната свобода обаче има и друга страна. Защото, който я получава, трябва да поеме и някои отговорности. Като например отговори на въпросите за целта и финансирането на ислямските училищата в Родопите. Или тези за пълната изолация и липсата на желание за интеграция в обществото на най-гъсто населените с мюсюлмани райони.

В която посока и да се завърти въпросът с новата джамия в София, накрая остават няколко числа. Едни дванайсет процента от населението на България проповядват исляма. Други едни осемдесет и два - източното православие. Строежът на една нова джамия в София няма да промени нищо в тези сухи числа, нито в начина, по който тези проценти живеят един с друг. Стане ли джамията, някои от тези осемдесет и два процента малко ще попсуват по нея. После ще спрат. И всичко ще затихне.

По темата работи още Тодор Божинов

петък, ноември 16, 2007

В Близкия Изток християните са в незавидни позиции

Християни във Витлеем

Положението на християните във всички страни на Близкоизточния регион е не само твърде лошо, но и се влошава като цяло. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг анализира отделните страни от региона.

За религиозна свобода в западния , светски смисъл на думата , който включва и възможността за промяна на религията или атеизъм, и без друго не може и да става дума в целия регион на Близкия Изток, включително и в по-светската Турция, където християните също не са в по-добри позиции. Най-малко поводи за оплаквания имат християните в две държави, считани за радикални: Сирия и Иран.

В Иран става дума предимно заарменците, които са интегрирани в обществото от времената на шах Абас – около 1600 година след Христа. Иран се придържа към разбирането, че християните са толерирано и защитавано малцинство, което има задължението да плаща поголовен данък. Отношенията с Република Армения са традиционално добри, а арменското общество в Исфахан например няма особени поводи за оплаквания. На притеснения са подложени обаче така наречените Бахаи, чията религия е възникнала от шиитското крило на исляма. Те са считани за „неверници”, напуснали лоното на ислямската религия.

Сирия се смята за светска република, независимо, че президентът на страната задължително трябва да е мюсюлманин. Християнските общности в страната поддържат активен духовен и културен живот. В това отношение играе немалка роля и фактът, че християните представляват близо 20% от сирийското население.

В Съседен Ирак, войната доведе до драстично влошаване на ситуацията на религиозните малцинства. Особено християните попаднаха във водовъртежа на битките между сунити и шиити. Живелите по Садамово време твърде необезпокоявано халдейци и асирийци, сега масово напускат страната или бягат от родните си места, гонени от мюсюлмански екстремисти.

В Палестина, където делът на арабските християни е доста висок, ситуацията им също не е за завиждане. Вярно е, че палестинското ръководство се опитва да противодейства, но лошата политическа, икономическа и културна ситуация в окупираните от Израел земи, а и в управляваните от палестински екстремисти части на ивицата Газа водят до непрекъснато намаляване на делът на християнското население. Дори в населени места, преди доминирани от християните, днес те са вече в малцинство – това,разбира се, е процес, който е в ход от доста дълго време насам.

В Ливан, където делът на християнското население спрямо останалото население е най-висок, както маронитите, така и сирийско-православното и източно-православното население са изложени на все по-засилващото се влияние на шиитските мюсюлмански общности. Междувременно се предполага, че именно те представляват най-многочислената народностна група в Ливан.

Египет, който е създаден като модерна нация, базираща се на разбирателството между мюсюлмани и християни- копти, държавата се опитва да защитава и укрепва консенсусът помежду им. Независимо от това, в последно време, в някои населени места на Централен Египет се стигна до доста размирици. В последно време Египет беше напуснат от толкова много копти, че в Германия и САЩ възникнаха почти ясно структурирани коптски общности.

Трудно е положението на християните и в разтърсвания от религиозни размирици Пакистан – една от люлките на талибанското движение. Там делът на християните е малък. Пакистанските християни засилено се опитват да напуснат страната и да търсят убежище в Европа или Америка.

В най-лоши позиции са христиияните в Саудитска Арабия. На филипинските гастарбайтери, които по правило са християни, имат теоретичната възможност да се молят в домашни условия, но с оглед на рестриктивните условия, дори и това често се оказва невъзможно. Религиозната полиция на Кралството бди много строго не само за спазването на религиозните обичаи на съверците си, но и контролира фактическата забрана за упражняване на други религии, извън ислямската. Затова пък в Дубай, който се е развил като център на международния туризъм, християнските църковни служби са разрешени.

В ислямския свят междувременно живеят множество светски мислещи хора, и все пак тамошните общества така и не придобиха истински светски характер.


Deutsche Welle,14.11.2007

понеделник, ноември 12, 2007

Outlandish - популярни не само в ислямските среди
Outlandish е датска група, основана в Денмарк. Формирана е през 1997 година от Исам Башири (роден в Денмарк от марокански произход), Уакас Али Кадри (роден също в Денмарк, но от пакистански произход) и Лени Мартинез (от Хондурас). И тримата членове на състава са религиозни, като Исам и Уакас са набожни мюсюлмани, а Лени е католик.

Музикалният стил на групата е повлиян от разнообразието в произхода на изпълнителите (арабска, персийска и латинска музика) и въпреки, че техните песни са основно на английски, обикновено текстовете им съдържат испански, урду, датски и арабски.

Всички тези фактори правят музиката на Outlandish наистина уникална и това лесно се забелязва в разнообразието от жанрове, което предлагат техните албуми. Outlandish често обръщат внимание на теми, свързани с Исляма, и съвременни въпроси, вълнуващи младежите на запад.

До момента групата има три издадени албума:

Първият е „Outland's Official” от 2000 година. Той включва песните:

  • Intro
  • Walou
  • Mano A Mano
  • Wherever
  • The Bond Between Us
  • Come On
  • Fatima’s Hand
  • Love Joint
  • Stick ґEm Up
  • ILL Kebab
  • Renovadores
  • Heads To The Sky

Вторият албум на групата е „Bread & Barrels Of Water”(2003 година). В него са следните парчета:

  • Introduction
  • Guantanamo
  • Peelo
  • Walou
  • Aicha
  • Gritty
  • Interlude
  • If Only
  • Fatima’s Hand
  • El Moro
  • Eyes Never Dry
  • A Donkey Named Cheetah
  • Dirty Dirty East
  • Life Is A Loom

Последният албум е от 2005 година и се нарича „Closer than veins” (“По-близо от вените”). Той съдържа 15 песни:

  • Introspective
  • Any Given Time
  • Look Into My Eyes
  • Just Me
  • Kom Igen
  • Nothing Left To Do
  • Beyond Words
  • Words Stuck To Heart
  • Reggada
  • Callin’ U
  • Sakeena
  • I’ve Seen
  • Una Palabra
  • I Only Ask Of God
  • Appreciation

Източник: www.elmoro4life.com


oirk.org,29.09.2007

Callin' U - Призовавам те

Призовавам те

Превод на "Callin' U" - тоталният хит на 2007 в изпълнение на Outlandish


Приятелите се върнаха,

още сме тук...

Не мога да повярвам, че ще направим това отново, готови ли сте?

Благослови я (песента), благослови я, за всичките ми приятели навън.

Призовавам Те,

когато всичките ми цели, и моята душа

не са се провалили...

Нуждая се от Теб -

доверието в моята вяра,

моите сълзи и моите пътища потъват,

затова не мога винаги да я покажа,

но не се съмнявай в моята любов.

Призовавам Те,

с цялото си време и всичките си битки,

в търсене на истината,

опитвайки да Те достигна.

Виж цената на труда ми-

къщата и леглото ми,

изгубен съм в сън.

Няма да сгреша в преценката за себе си,

докато съм жив.

Припев:

О, не, не,

нямам нужда от никой,

не се страхувам от никой -

не призовавам никого, освен Теб -

Мой Един и Единствен!

О, не, не,

нямам нужда от никой,

не се страхувам от никой -

не призовавам никого, освен Теб...

Ти си всичко от което имам нужа в живота си.

Призовавам Те, когато

цялата ми радост

и цялата ми любов

са в разгара си,

защото ги дължа на Теб!

Виж живота ми,

дните и нощите ми...

О, всичко е наред,

защото в края на деня,

аз все още имам нещо за себе си.

Призовавам Те,

когато всичките ми работи

вървят толкова добре...

Благодаря Ти -

Виж половинките в моя живот,

моето търпение, моята жена...

С всичко, което знам.

О, не взимай повече, отколкото заслужавам.

Все още имам да уча!

Припев:

Нашата връзка, толкова комплексна...

Намерих те, когато се бях втурнал към ада да Те търся!

Никой не може да се сравни с Теб,

защото когато се самозалъгвам, не мога да го скрия от Теб-

предполагам, че съм благодарен

и както се казва на езика на улицата:

Ти ме промени -

това личи по поведението ми...

Минало, сегашно, бъдещо!

Намери зова ми, в Твоя дом

и нека целият свят да знае, какво значи тази любов.

Испански:

Обичам Те, липсваш ми, забравям Те

и въпреки това, Ти никога не ме изоставяш и винаги си с мен!

За всичките пъти, когато се провалях и дълбоко Те наранявах...

По-добре късно, отколкото никога, да Те помоля 1000 пъти за прошка.

Крещя мълчаливо, призовавм Те, слушам Те, опитвам се.

Ти ме подкрепяш,

когато въздухът, който дишам, е стихиен и размирен.

Забравям Те, призовавам Те, чувствам Те.

Припев:

Превод от английски: Хаджер Атанасова


oirk*org,10.10.2007


Outlandish - душата зад музиката













С името на Аллах Всемилостивия, Милосърдния!

Скъпи братя и сестри, поради интересните дебати и коментари, които предизвикаха материалите за световно известната група Outlandish (което много ни радва) решихме, че е необходимо да се изяснят някои неща покрай групата, за да няма все-пак недоразумения. И да стане ясно, че харамът в музиката не е в стила или в ритмите, а е в думите и посланията. Лично за мен е все едно дали слушаш арабски нашид или английски... Когато не разбираш това, което слушаш, то автоматично си се превръща в харам, тъй-като добре знаем свойството на музиката - да остава дълго време да звучи в главите ни, след като сме я спрели и така, когато сме слушали грозни, непристойни песни, те ни влияят точно по този начин, ако ги разбираш - ставаш агресивен и низък. Когато просто нещо звучи, и в него за теб няма смисъл, мозъкът (както и сърцето)е в състояние на полухипноза и човекът не разсъждава, това води до изключително затъпяване и истински глупаво пилеене на ценното време, дадено ни от Създателя. Но когато разбираме прекрасните послания на творците, те ни вдъхновяват и ни зареждат с позитивна енергия и разпалват у нас желание за развитие. Затова ви предлагаме части от интервюта, в които членовете на групата говорят за живота, творчеството, и намеренията си:

Част от интервюто “Душата зад музиката” - на Мирал Сатар за американското списание “Devanee magazine” - “Праведност”

Обикновеният ден за Уакас Кадри никога всъщност не е обикновен. Неговото ежедневие включва по малко от всичко: вяра, семейство, известност. Денят му започва със звъна на часовника му, навит за Фаджр (сутрешната молитва). Около 8:30 той събужда сина си и го приготвя за училище. След като го е облякъл и нахранил, той го оставя в близката детска градина. После изкарва известно време от сутринта, четейки имейли от феновете на Outlandish. Работи известно време над някои песни, а после отива в студиото в Копенхаген, за да се срещне с Лени и Исам. Там групата прекарва целия ден, обсъждайки как да разпространява музиката си....След пълен работен ден, той се прибира вкъщи, за да се превърне отново в семеен мъж....

DM: Какъв имидж се опитва да си създаде Outlandish сред младежите в Европа?

Уакас Кадри: Смешно е, защото ние не се стараем особено да имаме имидж. Ние просто се опитваме да сме колкото е възможно по-добри човешки същества. По пътя си ние се проваляме и грешим много пъти. Но това е част от човешкото битие. Аз често казвам на феновете и хората, които харесват нашата музика :”Вижте, ако желаете да ме наричате модел за подражание, няма проблем. Алхамдулиллях, ще бъда щастлив, че работата ми е добре свършена. Но искам те да запомнят, че аз съм човешко същество. Ядосвам се, ревнувам, имам его. Притежавам всички тези “качества”, работя върху тях, но не съм идеален. И тримата не сме идеални. Не ни идолизирайте и не мислете, че не можем да сгрешим. Защото, когато сгрешим, всичките ви мечти ще бъдат разбити. Аз не идолизирам хората. Не съм възпитан така. Има хора, които вършат добрини, трябва да взимаме доброто, което правят и да се постараем това да има положително въздействие върху живота ни и да ни дава сила.

Като група Outlandish се състои от три различни човешки същества - аз, Лени и Исам, ние имаме обикновена цел: да разпространяваме човечността. Живеем в общество, което прилича на глобално село. В него има хора, които се опитват да сложат отделните групи от хора в отделни калъфи като им лепят етикети. Когато видят някого с брада, те решават, че е мюсюлманин, а после категоризират мюсюлманите:” Ти фундаменталист ли си? Или си модерен мюсюлманин? Демократичен мюсюлманин ли си? Добре, ти влизаш в този калъф.” После виждат блондинка: „Ти тъпа ли си? Или си интелигентна? Добре, ти влизай в този калъф.” Ние се борим срещу това. Всички ние сме различни личности. Понякога медиите характеризират всички емигранти като еднакви - “те са просто банда престъпници!”, това е опасно. Те казват, че всички мюсюлмани правят това или онова, но не всички мюсюлмани са еднакви. Това се опитваме да представим с музиката си, всички сме различни. И мисля, че светът щеше да е много по-добър, ако по-малко се занимавахме с това, което правят другите. Би трябвало да работим върху себе си, да ставаме по-силни и добри човешки същества.

DM: Имате много хитове. Как успявате да се предпазите да не се възгордеете? Това е неизбежно, не е ли?

Уакас: Това е вярно. Ситуацията е неприятна. Всички произхождаме от обикновени семейства, родители от средната класа. Нашите родители винаги са ни учили да се отнасяме към хората така, както искаме те да се отнасят към нас. Когато навлязох по-дълбоко в Исляма и духовното, аз се учех в движение. Ние не станахме музиканти, за да спечелим богатство. Не искаме да говорим за лошото. Не искаме да деградираме жените. Родителите не са ни учили на това. Религията не ни учи на това. Това знание ни помогна много, за да останем здраво стъпили на земята. Този бизнес има много негативни страни. Жените са представени като сексуални обекти. Клипове с голи жени. Ние всички имаме жени в семействата си. Всички сме научени да уважаваме жените. Аз съм женен и обичам жена си. Качеството, което ненавиждам най-много у хората, е арогантността. Особено като се има предвид, че идвам от страна, в която социалният статус е толкова важен.....

DМ: Сега на политиката. Какви бяха реакциите ви на датските карикатури на пророка Мухаммед, като творци?

Уакас Кадри: Е, аз по-скоро ще отговоря като човек. Карикатурите излязоха доста месеци, преди да излязат извън Дания. Видях ги по интернет и по вестниците и си помислих: “Боже, защо го правят?! Това е глупост, със сигурност целта е да ни провокират.” Бях наистина изумен от карикатурите, но в същото време, когато хората започнаха да горят посолства, бях още по-изумен. Хората би трябвало да мислят как техните действия ще се отразят на другите невинни хора, живеещи в тази страна, и трудностите, които ще преживеят. Знам, че Пророкът (с.а.с) никога не би реагирал по този начин. Ние трябва да следваме неговия пример. Той е преживял толкова много, подигравали са го, подритвали са го, но той винаги е останал спокоен. Той винаги е правил нещата с мъдрост. Не харесах агресивните реакции на карикатурите. Предпочитам диалозите. Ако някой обижда Пророка (с.а.с), някой трябва да му обясни, че той не е бил такъв. Хората могат да спорят, но само по интелектуален начин. Така че бях изненадан и от двете страни. И това не е защото живея в Дания, а защото съм човек. В Дания имаме кралско семейство. Гражданите ги уважават и аз ги харесвам. Не бих направил нищо което ще им навреди. Никога не бих нарисувал кралицата като проститутка, или нейният син, изнасилващ малко дете. Това е липса на уважение. За мен това е просто за разбиране. Същото важи и за рисунките, които нараниха хората, които обичат и ценят Пророка. Натъжиха ме рисунките, както ме натъжиха и реакциите след тях. Но се надявам от това да излезе нещо добро. Може би хората ще започнат да научават повече един за друг по конструктивен, интелектуален начин. И се надявам, че ние можем да разпространим позитивна информация за Пророка (чрез песните си).

DM: Кариерата ви определено не е традиционна. Не знам как е в Дания, но в Америка родителите очакват да станеш лекар или да се омъжиш за лекар. Така, че просто съм любопитен, така ли е и в Дания? Родителите ви приемат ли факта, че вие сте музиканти и то - хип-хоп певци? И какво мислят по въпроса?

Уакас Кадри: Моите родители не бяха особено щастливи, че съм избрал този път. Тогава аз не разбирах защо не искат да ме подкрепят, но сега знам от къде идват. Тук е същото, трябва да си доктор или инжинер или да се омъжиш за такъв. Родителите ми казваха: “Какво ще казваме на хората, когато излизаме с тях?- другите родители ще говорят за това, как синовете им са лекари или имат дъщери адвокатки, омъжени за инжинери. А ние ще казваме – Ъъъъ, да, ами нашият син е музикант...”. Познавате пакистанците, тях много ги е грижа какво ще кажат хората. Но когато те видяха за какво говорим в песните си, влиянието, което започнахме да имаме в общността, и духовното ни израстване, те започнаха да ни подкрепят. Сега те ме подкрепят изключително, и дори се гордеят с това, което правя. И сега, когато седнат с други хора и те започнат да хвалят децата си, баща ми казва “А моят син е Укас от Аутлендиш” – а те му отговарят – “Наистина ли?! Нашето семейство им е голям фен, а децата ни говорят за тях през цялото време. Те взимат пример от тях в доброто, което правят.” Така, че цялата картина се промени. Но аз разбирам от къде идват. Да напуснеш страната си, езика и семейството си... да нарушиш традициите и да се установиш в съвършено нова страна с различни цели, различно всичко... Разбирам защо не ме подкрепиха веднага. Хората имат мечти и очаквания за себе си и децата си в бъдеще. Ако децата им растат и не са преуспели в това, в което са очаквали, родителите чувстват, че са се провалили в отглеждането им.

Очакванията са опасно нещо. Никога не трябва да имаме очаквания за другите. Били те и нашите деца. Никога не знаем какво ще се случи за в бъдеще….

Част от интервю за “Ашарк ал-Аусат”(Среден Изток) с Исам Башири- Лондон

А.А: Как реагира семейството ви на музикалните ви амбиции? Подкрепи ли ви?

Исам Башири: Всъщност, подкрепиха ме, когато бях на 12, те ме накараха да взимам уроци по китара. Нямах китара и те не ми купиха, просто ме караха да ходя на уроците! След около три седмици ми купиха китара, а след около още две, те се измориха от свиренето ми в къщи... и тогава ме оставиха да играя футбол! Те винаги са ме подкрепяли. Зависи от начина, по който го правиш. Те никога не са имали проблем с начина, по който изразявам себе си, защото ми имат доверие и знаят, че не бих ги предал. Знам къде са границите. Никога не бих направил клип с момичета, както правят хип-хоп певците....това не е, което искам да правя.

А.а: Текстовете на песните ви много се различават от останалите хип-хоп текстове, чувствате ли се отговорни да разпространявате по-сериозна музика?

Исам: Определено чувствам, че тази отговорност пада върху всеки творец. Като творец, ти имаш право да се изразиш, но с това идва и отговорността. Имаш ли доблестта да поемеш тази отговорност? Албумите ти ще бъдат изложени пред обществото и ще имат ефект върху него, така че мисли какво казваш и каква ще е реакцията на хората.

В днешно време по радиата е пълно с любовни песни, но ако проверим статистиката, ще видим, че всички се развеждат! Мисля, че като творец, а дори и като журналист, имаш отговорност върху това, което пишеш, истината трябва да бъде казана. Но повечето от тези песни не са за истината, те са за затъпяването, за собственото ти его и това не е правилно. Можем да чуем за рап певците, че са живяли тежък живот, били са бедни и изведнъж се идигат и стават много богати. Всичко е заради парите, а това наистина е опасно, защото много деца те гледат и те слушат и възприемат всичко. Те искат да станат такива и започват да гледат на жените точно по този начин. Важна е индустрията, а не хората.

А.а: Но не се ли притеснявате, че темите във вашите клипове са прекалено сериозни за индустрията, в която сте?

Исам: Е, да. Ние винаги се консултираме с нашата звукозаписна компания и обсъждаме идеите си, защото те знаят, че не сме нормална група, че в нея има мюсюлмани, и знаят, че имаме послания и принципи, така че винаги обсъждаме нещата първо с тях, тъй като това в крайна сметка са и техните пари. Понякога мисля за това, но се старая да не го правя много, защото това съм аз, и това е което правя, ако хората не го харесват, нека не го купуват. Халас(край)!

А.а: Как реагират мюсюлманите на това, което правите? Получавате ли критики от някои мюсюлмани, които мислят, че това което правите не е ислямско?

Исам: Разбира се, за някои музиката изобщо е харам. И ние трябва да уважаваме това. Има братя, които идват при мен в джамията и ме критикуват за това, и това ми харесва, това е тяхното мнение. Но има различни мнения по въпроса. Аз мисля, че по-важното е намерението, дали искаш да използваш посланието си, за да станеш известен и да спечелиш пари, или искаш да кажеш на хората какъв е смисъла на живота и как трябва да живеят? Разпространявайте истината! Това е голям бизнес с голяма публика и е голямо вдъхновение за много хлапета, така че, всичко зависи от продуцентите. Насилието и секса са толкова популярни, че трябва да изглеждаш като Парис Хилтън, за да надделееш. Всичко е, за да се издига индустрията и това е дъното, но Ислямът не е това. Ислямът слага на първо място човека, а парите не са цел, но в обществото, в което живеем днес, парите са първото нещо, за което хората говорят.

А.а: Хип-хопът е доста деградирал от създаването си....

Исам: Лично аз не слушам хип-хоп отдавна, и честно казано - не гледам MTV, не съм гледал от години, мисля, че не е особено вдъхновяващо. Обичам да правя клипове, хората които контролират медиите - контролират света, те са тези, които ти казват какво да мислиш. Това е оръжие и лично аз смятам, че можем да го използваме по начин, който е халал, или за харам. Много е лесно да го използваш в харам и е много трудно да го използваш в халал, защото трябва да си изключително изобретателен. За това го смятам за предизвикателство....

С позволението на Аллах, скоро в отдел „Изкуството в Исляма” на сайта ще бъдат качени още от преводите на песните на Outlandish.

Автор: Хаджер Атанасова


oirk.org,21.10.2007


Апелативният съд обяви за главен мюфтия Мустафа Алиш Хаджи - 20 април 2011 г.

Web Portal Turkey


СОДУ "Нювваб" гр. Шумен

Последователи